4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 160 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Х. Б. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 501 от 15.11.2010 год., постановено по т.д.№ 464/2010 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 14.06.2010 год., по гр.д.№ 1395/2006 год. и е отхвърлен предявения от касатора, като ищеца, при условията на пасивна солидарност срещу [фирма], гр.София, ЕТ Ц. Т. Т., упражняващ търговска дейност под фирма „А.-Ц. Т.”, В. А. П. И Ц. Т. Т., двамата от [населено място] иск по чл.534, ал.1 ТЗ за сумата 62 000 щатски долара.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че подаването на молба за обезсилване на записа на заповед, не прекъсва давността.
В инкорпорирано както в обстоятелствената част на касационната жалба, така и в самостоятелно изложение на основанията за достъп до касационен контрол касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържайки, че разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси – за приложимите давностни срокове при предявяване на права върху ценна книга, при водене на искове за обезсилването и, както и дали искът за обезсилване на ценната книга прекъсва давността и от кой момент започва да тече нов давностен срок, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационна жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, по съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и алтернативно по основателността на въведеното касационно основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че правото на приносителя на запис на заповед да предяви специалния менителничен иск по чл.534, ал.1 ТЗ възниква в случаите, когато е погасено правото на същия на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ, независимо дали погасяването е поради прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя на ценната книга или друго задължено лице, или се дължи на преюдициране на ефекта, обусловено от пропуск да се извършат необходимите действия по запазване правата по него.
Поради това обстоятелството, че на осн. чл.538, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.531 ТЗ правото на настоящия касатор, като ищец, да претендира вземането си срещу платците по записа на заповед, предвид датата на падежа 30.11.1998 год. към 30. 11. 2001 год. е погасен по давност е достатъчно, за да се счете, че от тази датата същият е разполагал с правото да заяви вземането си по реда на чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателите на записа на заповед, като приложимата в този случай давност е тригодишна и към датата на исковата молба – 20.06.2006 год. е изтекла.
Затова, според решаващата инстанция, заявеният след изтичане на давностния срок менителничен иск за неоснователно обогатяване, при въведеното от ответника правопогасяващото възражение за давност се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като ирелевантно за погасяване правото на ищеца на иск по чл.534, ал.1 ТЗ, поради изтеклата погасителна давност въззивният съд е преценил наличието на влязло в сила на 26.04.2000 год. решение за обезсилване на ценната книга.
Изложени са съображения, че дори и споделено застъпеното от въззивника, настоящ касатор, становище, че молбата за образуване на производство по обезсилване на ценната книга прекъсва давността, то съгласно законовото правило на чл.117, ал.2 ЗЗД новата петгодишна давност, считана от датата на влизане на решението за обезсилване на ценната книга- 26.04.2000 год. също е изтекла към 20.06.2006 год. – датата на подадената искова молба.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че първите два от поставените от касатора правни въпроси имат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същите, обаче, не е осъществен визираният критерий за селекция.
Освен, че същият е аргументиран единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което само по себе си е достатъчно, за да бъде отречено приложението му, то обстоятелството, че съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченото основание е налице само тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено било от необходимост за корективно тълкуване, поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, било от нуждата да бъде осъвременена създадената при други обществени отношения и развитие на правната доктрина съдебна практика по приложението на закона, съответно да бъде променена съществуващата неправилна съдебна практика, в които хипотези не попада въобще разглежданият случай, изключва да е налице изискуемата се от закона допълнителна процесуална предпоставка за достъп до съдебен контрол- соченото от жалбоподателя основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до въпроса дали искът за обезсилване на ценната книга прекъсва давността и от кой момент започва да тече нов давностен срок, то същият несъмнено е важен правен въпрос, но разрешаването му не е обусловило изхода на делото.
Обстоятелството, че въззивният съд е разгледал и тезата на касатора, като е приел, че дори и давността да е била прекъсната с образуване на производството по обезсилване на процесната ценна книга, то и в този случай давностният срок, вкл. броен по правилото на чл.117, ал.2ЗЗД , считано от датата на влизане на постановеното в това охранително производство съдебно решение, е изтекъл, изключва така формулираният материалноправен въпрос да попада в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК – главна обща предпоставка за допускане на касационен контрол.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че при отсъствието на спор в съдебната практика и правна доктрина относно изчерпателния характер на изброяването по чл.116 ЗЗД и изключителния характер на включеното в този законов текст правило, то последното не би могло да се тълкува разширително или да бъде прилагано по аналогия.
Поради това, доколкото подаването на молба за образуване на охранително производство, каквото несъмнено е производството по обезсилване на ценна книга, не е посочено от законодателя в чл.116 ЗЗД като основание за прекъсване на давността, то дори и да приключи същото с уважаване на уважена молбата за обезсилване, тя не би могла да обоснове прекъсване на давностния срок.
С оглед изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 501 от 15.11.2010 год., постановено по в.т.д.№ 464/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: