ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 254
София, 29.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 851 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба наО.у.„Н. В.” [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 23.ІІІ.2011г. по гр.д. № 159/2011г.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Л. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната недопустимост в частта по исковете по чл.128 и чл.245 ал.2 от КТ и за недопускане на касационно обжалване в останалата част.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима само в частта относно исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Жалбата срещу въззивното решение в частта по претенциите по чл.128 от КТ за присъждане на 662.86лв. и за присъждане на 16.48лв. мораторна лихва /виж и протоколно определение в с.з. на 26.ХІ.2010г. за допускане изменение на исковете по реда на чл.214 от ГПК/ е недопустима по силата на чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като цените на всеки от двата иска са под 5000лв. Ето защо в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение в частта по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил решението на РС Плевен от 16.ХІІ.2010г. по гр.д. № 6451/2010г. в отхвърлителната му част за разликата над 2115.54лв. до 3825.36лв. по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е присъдил посочената разлика, ведно със законната лихва, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл.325 т.3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, тъй като то е било трансформирано от срочно в безсрочно такова с допълнително споразумение от 01.ІІ.2010г. С трудов договор от 14.ІХ.2009г. между страните е възникнало трудово правоотношение за длъжността „учител по физическо възпитание” до 31.VІІІ.2010г. С допълнително споразумение от 01.ІІ.2010г. са изменени три три от елементите на договора – от длъжност „учител” на длъжност „старши учител”, относно размера на основното ТВ и относно срока – за неопределено време. Не се установява наличието на порок във волята на работодателя относно срока. Липсват по делото доказателства за допусната грешка от негова страна в допълнителното споразумение относно срока, ирелевантно е изпратил ли е до НАП уведомление след допълнителното споразумение – от значение е писменият документ, подписан от страните, а не едностранното административно действие на работодателя и съдържанието на уведомлението. Ищецът не се е съгласил да подпише допълнително споразумение от 12.ІІІ.2010г. за промяна на срока на договора до 31.VІІІ.2010г.
В изложението на О.у. „Н. В.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че спорния момент е трансформиран ли е трудовият договор от такъв за определено време в безсрочен. Претенцията на ищеца била основана на техническа грешка, допусната в допълнителното споразумение от 01.ІІ.2010г. Становището на въззивния съд за трансформиране на срочния в безсрочен договор било в противоречие с материалния закон и с доказателствата по делото. Изводът бил направен единствено от допуснатата техническа грешка, без съобразяване на останалите клаузи в договора поотделно и в съвкупност. Допълнителното споразумение било сключено на основание чл.355 ал.1 от КТ, касаещ трудовия стаж и възнаграждението, ищецът е следвало да изпълнява длъжността „старши учител” и се е променило възнаграждението му, в споразумението липсвало отбелязване на чл.69 от КТ, който задължително трябвало да фигурира, ако се променя срока на договора, в какъвто смисъл било и заключението на вещото лице, установяващо, че в НАП договора е регистриран като срочен, задължение е било на работодателя при промяна на договора да го регистрира в НАП, неправилно било приетото, че тази регистрация е ирелевантна.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, обусловил решаващите му изводи по спора. Релевираните в изложението съображения представят личната преценка на касатора, че при сочените от него обстоятелства трудовият договор е бил срочен. Тези съображения имат характер на оплаквания за необоснованост на атакуваното решение по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, подлежат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
Не е налице при това положение основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. А както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта по претенциите по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГК, трети състав, № 153 от 23.ІІІ.2011г. по гр.д. № 159/2011г. в частта по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на О.у. „Н. В.” [населено място] срещу решението на Плевенския окръжен съд, ГК, трети състав, № 153 от 23.ІІІ.2011г. по гр.д. № 159/2011г. в частта по исковете с правно основание чл.128 и по чл.245 ал.2 от КТ.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от него на касатора с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: