О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София, 09.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1522/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв Т. С. – процесуален представител на ищеца П. С. С. от [населено място], област П. и от адв. Е. П. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Д. В. К. от [населено място], област П., против въззивно решение №1137/13.7.2011 г. по гр.д.№1552/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., 9 състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №93/08.3.2011 г. по гр.д.№297/2010 г. по описа на Карловския районен съд, четвърти граждански състав, с което е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, договор, сключен с нотариален акт, с който ищецът П. С. С. и Г. В. С. прехвърлят на Д. В. К. недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, до размер на ? идеална част от имота поради пълно неизпълнение, като за разликата над ? идеална част до пълния предявен размер от 5/6 идеални части искът е отхвърлен. Със същото решение е отхвърлен предявения от Д. В. К. против П. С. С. иск с правно основание чл.97 ЗЗД за трансформиране в паричния му еквивалент на поетото от нея задължение спрямо ответника, като неоснователен.
По иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД въззивната инстанция е приела, че предвид изложените обстоятелства и при доказателствена тежест за ответницата, по делото са налице доказателства за изпълнение на алеаторния договор по отношение на прехвърлителите, до смъртта на прехвърлителката Г. С. през месец март 2008 г., “съобразно нуждите на прехвърлителите”, така както е посочено в договора. За периода след смъртта на прехвърлителката Г. С., окръжният съд е стигнал до краен извод, че искът е основателен до 1/2 ид. част, тъй като е налице неизпълнение от страна на приобретателя, което не се явява незначително с оглед интереса на кредитора, прехвърлител по алеаторния договор. За да стигне до този извод съдът е приел, че ищецът – кредитор, не е оказвал необходимото съдействие като кредитор по договора, като е заключвал вратите на жилището и на двора, вкл. и за ответната страна, както и им казвал, че ги подозира в посегателство върху негови вещи и е проявявал недоверие към ответницата.
По иска на ответницата за трансформиране в паричния му еквивалент на поетото от нея задължение спрямо ответника, е прието, че е предявен няколко месеца след завеждането на иска на кредитора по чл.87, ал.3 ЗЗД и се явява неоснователен.
В изложението на ищеца П. С. се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществен материалноправен въпрос, който е в противоречие с практиката на ВКС, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага се, че в обжалваното решение съдът е приел, че ответницата по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е изпълнявала точно и в пълен размер задълженията си по отношение на двамата прехвърлители, единият от които ищецът по делото, поради което и приживе на неговата съпруга не е било налице основание да се иска разваляне на сключения договор. Сочи се, че прието също така, че е налице неизпълнение по отношение на ищеца, което обаче датира от време след смъртта на неговата съпруга, поради което основание да иска развалянето има само той. В. е извода, че макар и да е отхвърлил насрещния иск на ответницата, е прието от определен период ищецът не е оказвал нужното на ответницата съдействие за изпълнение на задължения по договора. Посочва се, макар и да е обосновал произнасянето по тези въпроси с доказателства по делото, същите биха обосновали други изводи, според практиката на ВС и ВКС и ТР №30-81-ОСГК, според които: – задължението поето за издръжка и гледане по отношение на две и повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост е неделимо; – задължението по договор за прехвърляне на един имот срещу задължение за гледане и издръжка е неделимо – Р1128-82-І ; – задължението за гледане и издръжка спрямо две лица – съпрузи по договор е неделимо, като всяко неизпълнение може да води до разваляне на договора с обратна сила и то изцяло, а не частично, както и че неизпълнението спрямо един от кредиторите след смъртта на другия води също до такова пълно разваляне на договора – Р-434-83-І. Като съществен материалноправен въпрос се сочи и този относно това каква е реалната нужда на ищеца от издръжка и гледане, както и какво гледане същият е готов да получи.
В изложението на ответницата по исковата молба Д. К. се твърди, че Пловдивският окръжен съд е допуснал нарушение на чл.87, ал.3 ЗЗД с оглед практиката на ВКС по правния въпрос за обема на дължимата престация по сключения алеаторен договор по отношение на кредитора, а този въпрос е част от предмета на спора и обуславя крайния правен извод на съда, касаещ преценката за изпълнение на поетите задължения. Сочат се решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които при решаването на този род дела, съдът следва за всеки конкретен случай да прецени съдържанието на насрещната престация по договора за издръжка и гледане, като тя следва да бъде определена по съгласие на страните и тълкуване на волята им, изразена в договора. Сочи се, че длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи и начин на живот, каквито последният не е готов и не желае да приема, поради което в този смисъл преценката за изпълнение на дължимата от приобретателя престация следва да бъде съобразена с конкретните битови и жизнени нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. По-нататък в изложението се твърди, че Пловдивският окръжен съд не е обсъдил задължението си по чл.12, ал.1 и чл.235, ал.2 ГПК и анализирал доказателствата, събрани по делото, както и относно това, съобразявайки се с характера, начина на живот и реалните нужди на ищеца. Поставя се и въпроса дали задължението за издръжка и гледане по един алеаторен договор включва задължително задължение на приобретателя на имота да живее в едно жилище с прехвърлителя и неизпълнението на това представлява ли неизпълнение на поетите задължения за издръжка и гледане. По този въпрос като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
И двете страни молят за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните от тях части.
Ответницата по исковата молба Д. К., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирала отговор по чл.287 ГПК по касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и взе предвид отговора на ответницата по исковата молба по чл.287 ГПК намира, че е налице въззивно решение което подлежи на касационно обжалване. Жалбите са подадени и в законния срок.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на ищеца. Поставеният в изложението въпрос за неделимостта на задължението по алеаторния договор и представените във връзка с него решения на ВКС са неотносими към настоящия случай. В процесния случай въззивната инстанция точно е приложила закона и е отграничила периода, през който договорът е действувал преди смъртта на прехвърлителката, и след това. Представените решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не засягат визираната хипотеза. В тях са обсъждани случаи, при които задължението по алеаторния договор е било към повече от едно лице в един и същи период, или повече от едно лице е било задължено по такъв договор да полага грижи към прехвърлител. Поради това по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Не следва да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение и по въпроса за реалната нужда на ищеца от издръжка и гледане, както и какво гледане същият е готов да получи, тъй като отговорът на него във всеки отделен случай ще зависи от конкретните клаузи на договора и с оглед конкретната фактическа обстановка по неговото изпълнение или неизпълнение.
Останалата част от изложението представлява посочване на касационни оплаквания които обаче следва да бъдат разгледани, и то след конкретизирането им, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на ответницата по исковата молба по материалноправния въпрос “Дали задължението за издръжка и гледане по един алеаторен договор включва задължение за приобретателя на имота да живее в едно жилище с прехвърлителя и неизпълнението на това представлява ли неизпълнение на алеаторния договор ?”. По този въпрос не е налице произнасяне на въззивната инстанция, а са извършени само констатации на съда, основаващи се на показания на свидетели и ответницата по исковата молба. В останалата част изложението на ответницата по исковата молба съдържа посочване на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1137/13.7.2011 г. по гр.д.№1552/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., 9 състав, по касационна жалба, вх.№19286/23.8.2011 г., подадена от ищеца П. С. С., и по касационна жалба, вх.№19197/22.8.2011 г., подадена от ответницата по исковата молба Д. В. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: