4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 913/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр. София против въззивното определение на Великотърновския окръжен съд № 534 от 06.10.2011 год., по в.ч.гр.д.№ 1096/2011 год., с което е потвърдено разпореждане на Горнооряховския районен съд № 2630 от 02.09.2011 год. по гр.д.№ 1975/2011 год. за оставяне без уважение заявлението на настоящия частен касатор за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците К. И. Ш. и И. Иванова Ш. за сумите: 6 781.70 лв., главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007 год. и от 14.10.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.08.2011 год. до окончателното и изплащане; 691.88 лв., лихва за периода 02.02.2011 год.- 01.08.2011 год., както и разноските по делото- 149.47 лв. д.т.за заповедното производство и 342.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.417, т.2 ГПК и чл.418 ГПК, поради което се иска отмяната му и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представеното извлечение от счетоводните книги на Банката- кредитор.
Основно частният жалбоподател възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че представеният документ по чл.417, т.2 ГПК е нередовен от външна страна и поради това не удостоверява подлежащо на изпълнени изискуемо и ликвидно вземане на Банката- кредитор. Счита, че доколкото нито в ЗСч, нито в М. се съдържат задължителни реквизити на извлечението от сметка, нито са въведени специфични изисквания към последното, то липсва основание за приемането му като непълно или неотговарящо на изискванията на закона, особено, когато кредитът е станал предсрочни изискуем, съгласно уговореното в ОУ към договора за кредит.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният касатор е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърдението му е, че , „спора е решен в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е определение № 328/21.04.2010 год., по ч.т.д.№ 160/2010 год. на І-во т.о. на ВКС” .
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по критерия на чл.274, ал.3 ГПК, на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Съгласно нормативната уредба на касационното производство по действащия ГПК, като факултативно, а не задължително, за да бъде допуснат въззивния съдебен акт, попадащ в категорията определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК до касационно обжалване, е необходимо същият да съдържа произнасяне по релевантен за крайния правен резултат по делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице един от селективните критерии, посочени изчерпателно в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
В случая частният касатор не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, а се позовава на „противоречиво, спрямо практиката на ВКС, решаване на правния спор” и това само по себе си е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол, поради отсъствие на основната обща предпоставка, въведена с чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Но дори и с оглед обстоятелствената част на касационната жалба, в която изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, материализирано в няколко реда, е инкорпорирано да се приеме, че значимият по см. на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос се свежда до минимално необходимото съдържание на документа по чл. 417, т.2 ГПК, за да е редовен от външна страна документ и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в хипотезата на договор за банков кредит, то не е налице визираното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В обжалваното определение съдът е приел, че представените от частния касатор със заявлението документи – извлечение от счетоводната книга на Банката- кредитор, договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007 год., допълнително споразумение от 14. 10. 2009 год., ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за поръчителство и Условия за ползване на преференциален лихвен процент, макар и да са измежду изброените в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за точния му падеж и настъпила предсрочна изискуемост, съгласно въведените с чл.19, т.2 от ОУ изисквания.
В тази вр. решаващата инстанция е изложила съображения, че доколкото по силата на допълнително постигнатото между страните споразумение е удължено времетраенето на договора със 144 месеца и крайния падеж е променен на 30.10.2021 год., а в приложеното извлечението от счетоводните книги на „Б. Д.” ЕАД същият е 14. 10.2021 год., то в случая е налице несъответствие във волята на страните, което от своя страна сочи на липса на категорични данни за точния момент на настъпване изискуемостта на задължението, който подлежи на изрично удостоверяване от заявителя в хипотезата на чл.417 ГПК.
Или, от съпоставката между възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на така формулирания процесуалноправен въпрос с изразеното в цитираното определение на ВКС № 328/21.04. 2010 год., по ч.т.д.№ 160/2010 год., становище, според което доколкото ЗСч. не дефинира задължителните реквизити на извлечението от сметка, би следвало съдилищата, когато се позовават на непълнота на това извлечение да свържат констатираното от тях неспазване на ЗСч. с конкретни законови разпоредби, се налага правен извод, че твърдяното от частния касатор противоречие отсъства. Съществуващото различие в крайния правен резултат по делата не е обусловено от различно тълкуване от съдилищата на разпоредбата на чл.417,т .2 ГПК, във вр. с приложението на ЗСч., а от различните факти и обстоятелства по същите, както и от различните представени доказателства, касаещи изискуемостта на претендираните вземания.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че Великотърновският окръжен съд и въобще не е обсъждал въпроса за съществуване на задължителни реквизити в извлечението от сметка, в контекста на ЗСч..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския окръжен съд № 534 от 06.10.2011 год., по в.ч.гр.д.№ 1096/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: