О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 11.07.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 7/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение №438 от 29.09.2011 г. по гр. дело №684/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след като частично е отменено решение №78 от 23.02.2011 г. по гр. дело №341/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд П. на Р. Б. е осъдена да заплати на М. Т. М. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство на 09.08.1999 г. за престъпление по чл.195, ал.2 НК, а впоследствие за такова по чл.215, ал.2 НК. Оправдан е бил с решение на ВКС от 25.11.2009 г. Бил е с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 06.08.1999 г. до 26.04.2000 г. Наложена му е била забрана да напуска пределите на РБ. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 20 000 лв.
Ответникът по касационната жалба М. Т. М., [населено място], оспорва жалбата.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, както и относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Представени са три съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №438 от 29.09.2011 год. по гр. дело №684/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.
От представените съдебни решения не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установена съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №438 от 29.09.2011 г. по гр. дело №684/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.