РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 29. 12. 2014 година
Елена Величкова – Председател на първо наказателно отделение във Върховен касационен съд, като разгледах искането на И. Д. Д. от 16.12.2014 г. и постъпило с вх.№17171/29.12.2014 г. на ВКС за възобновяване на ч.н.д. № 2385/2014 г. по описа на Районен съд – гр.Плевен.
Установих:
С решение от 05.11.2014 г. постановено по посоченото по – горе дело съдът постановил задължително настаняване и стационарно лечение на И. Д. Д. при ДПБ – гр.Ловеч. Съдът назначил Е. К. П. за лице, което да дава информирано съгласие относно лечението й.
Плевенският окръжен съд с решение № 261 от 21.11.2014 г. постановено по в.ч.н.д. № 976/2014 г. потвърдил първоинстанционният съдебен акт.
Решението, което се атакува не е от актовете подлежащи на възобновяване, съгласно Глава Тридесет и трета от НПК, тъй като същото е контролно и съгласно чл. 156 от Закона за здравето задължителното настаняване и лечение на лица се постановява единствено с решение на районният съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 НПК, молителката не е от кръга лица, имащи право на искане за възобновяване на наказателното производство и в този смисъл подаденото от нея искане не е годно да инициира производство по реда на възобновяването.
С оглед гореизложеното
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се върне на Районен съд – гр.Плевен.
Да се уведоми И. Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
m.l.