4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 12..07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 817/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител- адв. В. Р.- САК, против въззивното определение на Софийски градски съд № 6300 от 14.04.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 4241/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд от 15. 10. 2010 год., по ч.гр.д.№ 33604/2010 год. за отхвърляне на подаденото от настоящия частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. Д. Б. от [населено място] за сумата 6 633.66 лева , представляваща равностойността на 3 391.74 евро, за която е издаден запис на заповед от 16.03.2009 год..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.410, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 411, ал.2, т.1 ГПК и чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като частният жалбоподател поддържа, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на процесуалното право, а именно: ” Възможно ли е молителят да предяви претенция за заплащане на левовата равностойност на парично задължение, което е посочено в друга парична единица?” и „Предявяването на претенция за заплащане на левовата равностойност на парично задължение, посочено в друга парична единица, отразява ли се на спорното право?” е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и същевременно се разрешава противоречиво от съдилищата в страната.
Като израз на визираните противоречия частният касатор е посочил : решение № 61 от 18.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 153/2009 год. на ІІІ-то гр.о., ТР на ОСГК на ВКС № 2/97 год., заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от СГС по ч.гр.д.№ 50252/2009 год. на СРС..
Ответната по частната касационна жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.275, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана по делото страна, срещу подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормите, обнародвани в ДВ бр.100/2010 год. съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационен контрол е неоснователно.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказа на СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 16.03.2009 год., платим на предявяване, въззивният съд е счел, че в случая той не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя на ефекта, тъй като сумата, която следва да бъде платена, според подаденото заявление е различна от уговорената, като валута и нейната ликвидност в посочената парична единица зависи не само от ноторно известния фиксирн курс евро/ лев, но и от и от допълнителни изявления на страните за предоставяне на заместваща престация, каквито по делото отсъстват – обстоятелство, отразяващо се на редовността на подаденото заявление, съгласно изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, към които чл. 410, ал.2 ГПК препраща.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на въззивния съдебен акт се налага правен извод, че поставените от частния касатор въпроси на материалното и процесуално право, не са релевантни за крайния правен резултат по делото, тъй като не са го обусловили, поради което не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на основната обща предпоставка за достъп до съдебен контрол, въведена с чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречена основателността на направеното от жалбоподателя в тази насока искане.
Уреден по действащото законодателство като факултативен, а не задължителен, достъпът до касационен контрол е предпоставен от съществуването на въведените от законодателя абсолютни процесуални предпоставки, доказването на които е възложено изцяло в тежест на касатора .
Само за пълното на настоящето изложение е необходимо да се посочи, че възприемайки изцяло съжденията на първоинстанционният съд, като основани на процесуалния закон, СГС не е отрекъл въобще правото на кредитора, съответно на приносителя на ценната книга, да претендира левовата равностойност на уговорените в чужда валута парични средства, а е посочил, че следва да са налице определени условия, за присъждането им в заповедното производство, настъпването на които не е удостоверено по делото.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че изразеното от въззивния съд разбиране, свързано с редовността на заявлението в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК е и в пълно съгласие със създадената съдебна практика на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав, израз на която са определения на II-ро т. о. на ВКС № 69/ 28. 01.2010 г., по ч. т. д. № 899/2009 год., № 122 от 20.02.2012 год., по ч.т. д. № 586/2011 год. и др..
Според същата в заповедното производство съдът не би могъл да се произнася по определяемостта на дължимата по ефекта парична сума в съответната валута, нито по евентуално упражнено от приносителя на ефекта право по чл. 494 ТЗ относно вида на конкретната валута, тъй като се касае до процесуални действия, които биха могли да бъдат извършени и съответно преценявани само в исково производство, в каквато насока са и съжденията на въззивния съд.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 6300 от 14.04.2011 год., постановено по ч.гр.д. № 4241/2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: