2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 576
София , 13.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 481/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Г. П. Т. е обжалвал въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 152 от 27.03.2012г. по гр.д.№ 130/2012г. по чл.32 ал.2 ЗС.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Панагюрския районен съд №154/18.11.2011г., по гр. дело № 918/2010г. , с което е определен начин на реално ползване на урегулиран поземлен имот ІХ кв.125 по плана на [населено място], с площ 338,6 кв.м. и подобренията в него.
Доводите в изложението за допускане на касационното обжалване са, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в противоречие със закона по въпроса за целесъобразното и справедливо разпределение на ползването на незастроената част от дворното място и съсобствените гараж и постройки като не е съобразил факта, че гаражът е ползван повече от 25 години от ищците, те не само са препятствали касатора да го ползва, но са оспорили и правата му. Според касатора справедливо и логично е страните да разменят ползването на сградите от допълващото застрояване, защото по-ценна сграда е гаража, а останалите сгради са по-малки по площ и с по-малка стойност. Поддържа се основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и решение № 421 от 19.05.2010г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 581/2009г.
Това решение е постановено в производство по чл.290 ГПК и основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Тази хипотеза предполага различно тълкуване на закона, което е довело до противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос в обжалваното решение и друго решение на ВКС. В случая въззивният съд е приел, че ползването следва да се разпредели при съобразяване на изискванията за равнопоставеност, разположение на жилищната сграда и останалите постройки, както и фактически установеното положение. Изложил е съображения, че не могат да бъдат възприети другите варианти на вещото лице, при които гаражът не би се ползвал според своето реално предназначение, а като склад. Следователно преценката на съда е направена след обсъждане на всички възможни варианти и отчитайки характеристиката на имотите и начина на ползване към момента на постановяване на решението. В решението по гр.д.№ 581/2009г. на ВКС, І г.о. е прието, че при администриране на отношенията между съсобствениците при ползване на общата вещ съдът трябва да търси максимално най-удобният и подходящ с оглед на отношенията им вариант. Няма основание да се приеме, че по настоящото дело съдът не е съобразил тази практика, защото той е обсъдил всички варианти и се е мотивирал , че няма правомощия в производството по чл.32 ал.2 ЗС да разпределя ползването по такъв начин, който изисква допълнителни преустройства и промяна предназначението на сградите. От друга страна избягването на конфликти между страните не означава непременно съобразяване с исканията на една от тях или разпределяне ползването на ротационен принцип, каквото е виждането на касатора по настоящото дело. Следователно противоречие между двете решения няма и не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 152 от 27.03.2012г. по гр.д.№ 130/2012г. по чл.32 ал.2 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: