ОПРЕДЕЛЕНИE
№ 850
София, 13.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1546 по описа за 2011 г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Й. като процесуален представител на Д. А. С. от София срещу въззивното решение на СГС от 11 .IV.2011 г. по гр.д. № 15036/201Ог.
Ответникът по касационната жалба ИА „В. к. и в.-п. д.“ С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 29.Х.2010г. по гр.д. № 21257/201 Ог. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Д. Ат.С. срещу ИА „В. к. и в.-п. д.“ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че на 26.IV.2010r. на ищеца едновременно са връчени предизвестие и заповед за прекратяване на трудовия договор с ответника за длъжността „гл.специалист в отдел „Административно, информационно и техническо обслужване“ в ТД
София поради съкращение в щата, считано от 25.V.2010r., че исковата молба за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му е предявена на 05ЛЛ2010г., както и че на последната дата работодателят е отменил уволнителната заповед, връчена на същата дата на ищеца. При тези обстоятелства и по аргумент от разпоредбата на чл.358 ал.2 т.1 от КТ е направен извод, че исковете са преждевременно предявени -потестативното право за отмяна на уволнението и за възстановяване на длъжност не са възникнали за ищеца преди 25.V.2010r., поради това исковете са неоснователни. Изтичането на отлагателния срок на заповедта за уволнение не може да се вземе предвид и като факт, настъпил след завеждането на делото, тъй като отлагателния срок не е настъпил с оглед валидното отменяване на уволнението от работодателя на основание чл.344 ал.2 от КТ с достигналото му на 05.V.2010r. до ищеца писмено изявление за това. Решението е подписано с особено мнение от един от съдиите, в което се сочи, че след като срокът е настъпил в хода на процеса, той следва да се вземе предвид по силата на чл.235 ал.З от ГПК; че доводите относно преждевременното завеждане на делото касаят допустимостта, а не основателността на исковете; на основание чл.272 от ГПК са споделени мотивите на първоинстанционния съд относно допустимостта и основателността на исковете.
В изложението на Д. Ат.С. по чл.284 ал.З т.1 от ГПК, представено с касационната му жалба, се сочи, че въззивният съд не изпълнил задължението си за преценка по свое убеждение на доказателствата и доводите на страните и да обоснове решението си върху обстоятелствата, които първоинстанционният съд е установил, доколкото пред въззивния съд не са събирани доказателства. Мотивите на въззивната инстанция преобръщали цялата текуща и константна практика на ВКС по приложението на текстове от материалния закон – КТ, те говорели за явен уклон в полза на властта в лицето на МО, от което можело да се направи обоснован извод за наличие на злоупотреба с право с цел да се увредят интересите на работника, за да се толерират незаконосъобразните действия на МО. От изложените в решението съображения трябвало да е видно какво съдът е приел за установено и на какви доказателства се основава, да изложи съображения защо приема за неправилно първоинстанционното решение и да обсъди наведените доводи от страните, което не било сторено. В мотивите си съдът не коментирал нито пороците на първоинстанционното решение, нито доказателствата по делото, а излагал свои схващания и изводи, с които да обоснове диспозитива на въззивното решение. Изложените в решението съображения не кореспондирали със събрания доказателствен материал, разсъжденията на първоинстанционния съд и практиката на ВКС, обективирана в четири решения и в едно определение на състави на ВКС. Касационно обжалване следвало да бъде допуснато, тъй като то щяло да допринесе за развитие на правото, тъй като щяло да възпрепятства тенденцията на незачитане на практиката на ВКС и ще доведе до по-доброто прилагане на законите и подобряване качеството на правораздаване и правото на защита на гражданите.
На 01. X.. 2011г. Д. С. е депозирал пред ВКСна РБ молба, с която заявява, че оттегля пълномощията си от адвокат Г.Й., който изготвил касационната жалба и изложението, но не ги приподписал, и е представил допълнително изложение по чл.284 ал.З т.1 ГПК, изготвено и подписано от новоупълномощения адв.П.. В последното са поставени следните въпроси: 1. с какъв акт следва да се произнесе съдът, когато констатира, че искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е преждевременно предявен – с определение за прекратяване на делото или с решение за отхвърляне на иска – сочи се практика; 2. дали ако са изложени конкретни възражения срещу неистинността на един документ, но изрично не е посочено, че се прави оспорване и че се иска откриване на производство по чл.193 ГПК, всъщност не се касае за действително направено оспорване на документа и че правната квалификация на това процесуално действие следва да се даде от съда, който трябва да изпълни и правомощията си по чл.145 ал.2 ГПК и да даде указания на страната да конкретизира искането си – сочи се хипотезата по чл.280 ал.1 т.З ГПК; З.по приложението на чл.235 ал.З ГПК – съдът отказал да приложи тази разпоредба и да съобрази настъпилия след предявяване на иска факт на прекратяване на трудовото правоотношение, обосновавайки се с наличието на заповедта от 05.V.2010r. за отмяна от работодателя на предходната си заповед за прекратяване на трудовия договор, които изводи били абсурдни, тъй като след изтичането на предизвестието трудовото правоотношение било юридически и фактически прекратено; 4. за съдбата и значението на отменителната заповед в случаоите, когато спорът е бил отнесен по-рано до съда – сочат се хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
ВКС на РБ, състав на IV Г./2005г., намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба; а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от TP № 1/19.И.2010г. по т.д. № 1/2009Г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в първото си изложение /приподписано от адв.П. след дадено му от ВКС указания/ касаторът не е формулирал нито един въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обусловил изхода на спора. Релевираните в този документ съображения са бланкетни, неконкретни. Не се сочи кои доказателства и кои доводи не са подложени на преценка от въззизвия съд, нито по приложението на кои норми от КТ е допуснато нарушение. Изложените съображения имат характер на оплаквания за допуснати процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, т.е. на основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. Следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценка за наличието и на твърдяните допълнителни критерии по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за това.
Касационно обжалване не следва да бъде допускано и по поставените от касатора въпроси в допълнително представеното изложение. Това е така, тъй като във връзка с тези въпроси в касационната жалба не са въведени касационни оплаквания /основания/ по смисъла на чл.281 ГПК. Релевираните основания за касационно обжалване са: съдът не изложил мотиви за доказателствата, водещи до формирането на изводите, че действията на ответника по чл.344 ал.1 т.2 КТ са породили отменителен ефект и че са достигнали до знанието на ищеца по надлежен ред; за незаконосъобразност на извода, че правото на ищеца за оспорване на законността на уволнението възниква от момента на настъпване на уволнението, а не от момента на връчване на предизвестието и заповедта за това; за ирелевантност за правото на иск на наличието или не на отлагателно условие в уволнителния акт; заповедта от 05.V.2010r. имала характер на на оттегляне на предизвестието, а не на заповед за отмяна на уволнението; че са налице доказателства, че волята на работодателя в заповедта от 05.V.2010r. не е достигтнала до работника и поради това той не е могъл да я оспори. При
това положение отговорите на релевираните в изложението въпроси биха били безпредметни, те няма да са от значение за изхода на спора по делото, тъй като по силата на чл.290 ал.2 ГПК правилността на въззивното решение ВКС може да провери само по посочените в касационната жалба основания.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, IV „Д“ отделение, № 77 от 11.IV.2011r. по гр.д. № 15036/201Ог. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: