2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
С., 13.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 108/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Я. П. и Д. В. П., двамата от [населено място], подадена от пълномощниците им адвокат Л. В. и адвокат П. С., срещу въззивно решение №1616 от 24.10.2011 г. по гр. дело № 1102/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 20.12.2010 г. по гр.дело №3063/2007 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е прекратено производството по делото в частта относно исковете на касаторите срещу Българо-американски инвестиционен фонд за признаване за установено, че не дължат сумата от 19 926 щ.д., представляваща част от общо дължимата главница по договор за заем от 3.07.2006 г. и са отхвърлени исковете за признаване за установено, че не се дължат сумите 7 364.32 щ.д. и 3 433.08 щ.д., представляващи част от общо дължимите лихви по същия догвор. Въззивният съд е приел, че между страните по делото с влязло в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като с това решение е отхвърлен частичен иск за установяване несъществуване на вземане в размер на 10 001 лв. като част от цялото в размер на 19 926 щ.д. След като се дължи главницата от 19 926 щ.д., то са неоснователни и исковете относно лихвите. Изпълнени са изискванията на действащия към момента на сключване на договора от 31.07.1996 г. ЗСВЦВК/отм./, след като има съгласие на МФ за ползване на заем във валута.
Ответникът по касационната жалба Българо-американски инвестиционен фонд, [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това има ли сила на пресъдено нещо след като с влязлото в сила решение е установена недължимост на сумата 10 001 лв., а предмет на настоящото е сумата 19 926 щ.д. и дали е допустимо при действието на ЗСВЦВК/отм./ да се уговаря задължение в чуждестранна валута без да е налице предварително съгласие на министъра на финансите. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №1616 от 24.10.2011 г. по гр. дело № 1102/2011 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд е приел, че не се касае за различни искове, а за един и същ иск. След като с влязлото в сила решение е отхвърлен частичният иск, то се отрича цялото спорно право, в случая съществуването на цялото вземане от 19 926 щ.д. В обжалваното решение, както и с влязлото в сила решение по частичния иск, е направен извод, че са изпълнени изискванията на действащия към момента на сключване на договора от 31.07.1996 г. ЗСВЦВК/отм./, защото има съгласие на МФ за ползване на заем във валута.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1616 от 24.10.2011 г. по гр. дело № 1102/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.