О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 02.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 649/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 153564/01.12.2015 г., подадена от „Б.А.Р.П „Б.” със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 7430 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 4004/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 12.11.2014 г. по гр. д. № 52570/2013 г. на Софийски районен съд, 118 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено по иск, квалифициран с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, че И. Д. А. не дължи на „Б.А.Р.П „Б.” сумата 3 152.46 щатски долара, представляваща изплатени от ищеца и дължими от ответника лизингови вноски по договор за лизинг № 40/29.03.1995 г., ведно със законната лихва от 07.05.2001 г. до окончателното плащане, и сумата 1 250.56 лв. – съдебни разноски по издаден против ищеца изпълнителен лист от 07.07.2008 г. по гр. д. № 5880/2001 г. на Софийски районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127860400550 по описа на ЧСИ М. М., като погасена по давност, и са присъдени разноски на И. Д. А. в размер на 782.66 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Д. А. от [населено място], в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения :
С разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, обн. в ДВ бр.50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 14 ПЗР ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.50/2015 г., подадените преди влизане в сила на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. За касационните жалби, подадени след влизане в сила на ЗИД на ГПК от ДВ бр.50/2015 г., се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК.
Обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по дело, образувано по предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на парично вземане в размер на 3 152.46 щатски долара, представляващо сбор от лизингови вноски по договор за лизинг. Договорът за лизинг е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.15 ТЗ, което е основание делото да се квалифицира като търговско по смисъла на чл.280, ал.2, т.1 ГПК. Вземането, с което се съизмерява цената на предявения по делото отрицателен установителен иск и върху което е събрана държавна такса по чл.71 ГПК, е 3 152.46 щатски долара с левова равностойност по курса на БНБ към датата на предявяване на иска /16.12.2013 г./ 4 475.58 лв. Касационната жалба е подадена на 01.12.2015 г., т. е. след влизане в сила на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.50/2015 г., и тъй като цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела /а и по граждански дела/, въззивното решение не подлежи на касационен контрол и жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Дори да се приеме, че предмет на отрицателния установителен иск е не само вземането за лизингови вноски, а и вземането за разноски по изпълнителното дело – 1 250.56 лв., сборът от двете суми не надхвърля минималния праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела и не променя извода за недопустимост на касационното обжалване.
Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за касационно обжалване на въззивното решение са без значение за допустимостта на касационната жалба, тъй като обжалваемостта на решението е изрично изключена от закона – чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./ Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Б.А.Р.П „Б.” със седалище в [населено място] касационна жалба вх. № 153564/01.12.2015 г. срещу въззивно решение № 7430 от 02.11.2015 г., постановено по гр. д. № 4004/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :