О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 12.06. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 308/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпили са молби от [фирма] – [населено място], и З. „Р. 93” – [населено място], за допълване на постановеното по делото определение № 153 от 02.03.2018 г. в частта за разноските.
Молителите поддържат, че с отговорите на частната касационна жалба са поискали присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, и са представили списък на разноските с доказателства за извършването им, но при постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по исканията.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата [фирма], който изразява становище за недопустимост на молбата на [фирма] поради липса на правен интерес и за неоснователност на двете молби поради липса на своевременно направени от молителите искания за присъждане на разноски и непредставяне на доказателства за заплащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение. С отговора е направено и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбите са допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Възражението на ответника за недопустимост на молбата на [фирма] е неоснователно. Молителят [фирма] е участвал като ответник в производството по ч. т. д. № 308/2017 г. и е ангажирал адвокат за защита срещу частната касационна жалба, препис от която му е връчен от въззивния съд за отговор по чл.276, ал.1 ГПК, поради което има правен интерес да иска допълване на определението от 02.03.2018 г. по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 153 от 02.03.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 218 от 27.10.2017 г. по в. ч. т. д. № 320/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено определение по т. д. № 175/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново за частично прекратяване на производството по предявен от [фирма] установителен иск.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците З. „Р. – 93” и [фирма] са депозирали отговори на частната касационна жалба на [фирма], с която е обжалвано определението по в. ч. т. д. № 320/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т.. Във всеки от отговорите е направено искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. Към отговорите са приложени списък за извършени разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 820 лв., и договори от 22.01.2018 г. за правна защита и съдействие, в които е удостоверено уговарянето и заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 820 лв. на адв. А. Ч. съответно от З. „Р. – 93” и от [фирма].
При постановяване на определението от 02.03.2018 г. съдебният състав е пропуснал да се произнесе по исканията в отговорите за присъждане на разноски.
След преценка на данните по делото и на заявените от страните доводи съставът на ВКС намира, че е налице основание по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението от 02.03.2018 г. в частта за разноските.
Производството пред касационната инстанция е приключило с определение за недопускане до касационен контрол на обжалваното от [фирма] въззивно определение. Предвид изхода на производството, характера на обжалваното определение и правилата на чл.78 ГПК, право на разноски имат ответниците по жалбата З. „Р. – 93” и [фирма]. Присъждането на разноски е поискано своевременно с отговорите на частната касационна жалба, с която са представени списъци на разноските по чл.80 ГПК и доказателства за тяхното извършване – договори за правна защита и съдействие, които служат като разписки за заплащане в брой на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение /т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. При наличие на предпоставките по чл.78 ГПК за присъждане на разноски и с оглед представените доказателства за тяхното реално извършване исканията за допълване на определението по чл.274, ал.3 ГПК в частта за разноските са основателни.
Ответникът по молбата е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение. Съпоставено с фактическата и правна сложност на производството по частната касационна жалба и с обема на осъществената от пълномощника на молителите правна защита и съдействие в това производство, възнаграждението от 820 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Поради това същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл.11 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на частна жалба, респ. на отговор на частна жалба – 200 лв.
По изложените съображения определението 02.03.2018 г. следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските с осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] и на З. „Р. – 93” разноски по делото в размер на по 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 153 от 02.03.2018 г., постановено по ч. т. д. № 308/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в частта за разноските като :
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на З. „Р. – 93” – [населено място], сумата 200 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], сумата 200 лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :