О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 11.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 710/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 777 от 18.12.2017 г., постановено по ч. т. д. № 2030/2017 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ред. преди изм. от ДВ бр.86/2017 г./ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 57/2017 г. на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено определение от 13.01.2017 г. по гр. д. № 70444/2015 г. на Монтански районен съд за прекратяване на производството по делото, образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД, предявени от [фирма] в хипотезата на чл.11 ЗН против [община] и Държавата, представлявана от министъра на финансите.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав на ВКС, че предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд по търговско дело, по отношение на което е приложимо ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /предишна чл.280, ал.2, т.1 ГПК/ за достъп до касационен контрол по търговски дела. Навежда оплакване, че предметът на делото не попада в нито една от хипотезите на търговски спор по чл.365 ГПК и че доколкото спорът произтича от договор за банков кредит, сключен с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /З./, допустимостта на частната касационна жалба е следвало да се преценява съобразно ограничителния праг за достъп до касационен контрол по граждански дела – 5 000 лв., в какъвто смисъл е практиката в определение № 547 от 23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г. на ВКС, ІV г. о. Като аргумент в подкрепа на тезата, че определението на въззивния съд е постановено по гражданско, а не по търговско дело, се сочи и обстоятелството, че предявените искове са разглеждани от районен съд като първа инстанция по общия съдопроизводствен ред, без присъщата за търговските дела двойна размяна на книжа.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците [община] и Държавата, представлявана от министъра на финансите – чрез юрисконсулт В. И., които изразяват становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното с нея определение. С отговорите е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определението на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено определение на Монтански районен съд за прекратяване на производството по предявените от [фирма] в хипотезата на чл.11 ЗН против [община] и Държавата обективно съединени искове с правно основание чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че определението е постановено по търговски спор съобразно чл.365, т.1 ГПК във вр. с чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и че с оглед общата цена на исковете – 20 000 лв., не подлежи на касационно обжалване съгласно приложимата разпоредба на чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ред. до ДВ бр.86/2017 г./. При преценката за търговски характер на спора съдебният състав е съобразил, че исковете произтичат от неизпълнение на договор за банков кредит, сключен от банката – ищец в кръга на търговската й дейност, и че цената им е формирана като сбор от задължения за непогасена главница, лихви, разноски и такси по кредита.
Определението, с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане, е правилно.
Процесуалната допустимост на частната касационна жалба подлежи на преценка съобразно действалата към датата на подаването й разпоредба на чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ред. преди изм. от ДВ бр.86/2017 г./, с която от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията, а по силата на чл.274, ал.4 ГПК и определенията, на въззивните съдилища по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. и по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.
С частната касационна жалба е обжалвано определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството по предявени обективно и субективно съединени искове за вземания, произтичащи от неизпълнение на договор за банков кредит. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка по дефиниция от чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и е сключен във връзка с осъществяваната от частния жалбоподател – ищец търговска дейност. Посочените обстоятелства са достатъчни, за да бъде квалифицирано делото като търговско, както правилно е приел първият състав на ВКС, Търговска колегия. Цената на исковете е под предвидения в чл.280, ал.2, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв., поради което изводът на съдебния състав, че определението на въззивния съд е изключено от обхвата на касационния контрол и частната касационна жалба е недопустима, е законосъобразен.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че след като кредитополучателят по договора за банков кредит е физическо лице и има качеството „потребител” по смисъла на З., спорът по делото е граждански и допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява според критериите за достъп до касационен контрол по граждански дела. Предмет на спора са права, които произтичат от абсолютна търговска сделка, сключена от търговец при упражняване на неговото занятие – чл.286 ТЗ, и с оглед на това потребителското качество на едната от страните по сделката не изключва търговския характер на делото и приложимостта на критериите за касационно обжалване по търговски дела. Практиката в определение № 547/23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г. на ВКС, ІV г. о., на която се е позовал частният жалбоподател, няма задължителен характер и е неотносима към преценката за допустимост на частната касационна жалба, тъй като се отнася до приложението на разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК към правоотношения по договор за поръчителство. Изразеното в мотивите към определението становище, че не е търговско по смисъла на чл.280, ал.2, т.1 ГПК дело, което има за предмет правоотношение, произтичащо от търговска сделка (в това число абсолютна), една от страните по която не е търговец, не се споделя от настоящия състав на ВКС.
Процесуалният ред, по който се е развило производството по делото пред инстанциите по същество, не е определящ за допустимостта на касационното обжалване. Родовата подсъдност на търговските дела се определя според цената на иска, като делата с цена на иска под 25 000 лв. се разглеждат от районен съд като първа инстанция по общия съдопроизводствен ред – чл.104, ал.1, т.4 ГПК, а делата с цена на иска над 25 000 лв. – от окръжен съд като първа инстанция. По волята на законодателя уреденото в Глава ХХХІІ ГПК производство по търговски спорове с двойна размяна на книжа се прилага само за търговските дела, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. В случая, с оглед цената на исковете, делото е родово подсъдно на районен съд като първа инстанция и по тази причина, а не по причина, че спорът е граждански, е разглеждано по общия съдопроизводствен ред без двойна размяна на книжа. Поради това доводът на частния жалбоподател, че разглеждането на делото по общия ред е аргумент за неговия граждански характер, е неоснователен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на производството частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на [община] сумата 350 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.02.2018 г., и на Държавата, представлявана от министъра на финансите, юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв., определено съобразно чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 777 от 18.12.2017 г., постановено по ч. т. д. № 2030/2017 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [община] – [населено място], пл. „Извора” № 1, сумата 350 лв. /триста и петдесет лв./ – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, с адрес за призоваване [населено място], [улица], сумата 100 лв. /сто лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :