3
Ч.т.д.№ 321/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 17.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 321/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.София срещу определение №403 от 21.02.2012 г. по в. ч. гр.д. № 393/2012 г. на САС, В ЧАСТТА с която е потвърдено определение на Софийски окръжен съд от 27.10.2011 г. по т.д. №200/2011г. в частта , с която е спряно на основание чл.637 ал.1 ТЗ производството по иска по 422 ГПК на [фирма]- срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата от 231 065,03 евро на основание четири броя записи на заповед. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, доколкото в случая се прилага разпоредбата на чл.637 ал.5 ТЗ, която изключва спиране на основание ал.1 на чл.637 от ТЗ, доколкото вземанията са обезпечени с авал на задълженията по четирите записи на заповед от страна на В. Б. П. .
Ответникът по жалбата В. Б. П. изразява становище за нейната основателност. От страна на [фирма] –в открито производство по несъстоятелност липсва изразено становище.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, в частта , с която се потвърждава определението на първоинстанционния съд в частта за спиране на основание чл.637 ал.1 ТЗ производството по иска по 422 от ГПК на [фирма]- срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата от 231 065,03 евро на основание четири броя записи на заповед, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 637 ал.1 ТЗ, с оглед представеното по делото решение за откриване на производство по несъстоятелност на издателя на ценните книги срещу [фирма]. Съставът на въззивния съд е разгледал възражението на ищецът-частен жалбоподател, че доколкото се касае за обезпеченост на тези задължения чрез задължаването на В. Б. П. в качеството му на авалист, то налице е изпълнена хипотезата на чл.637 ал.5 ТЗ изключваща спирането по вземания срещу неплатежоспособния длъжник обезпечени с имущество на трети лица, като е приел, че авалът подобно на поръчителството представлява лично обезпечение, а не реално такова, т.е. чрез определено имущество на трето лице и следователно не е изпълнен фактичесият състав на чл.637 ал.5 ТЗ .
От страна на частния жалбоподател се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за това, дали обезпечението чрез авал представлява основание за приложение разпоредбата на чл.637 ал.5 ТЗ, изключваща спиране на производството в случаите на чл.637 ал.1 ТЗ.
Твърди се, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че не е налице соченото основание по т.3 на чл.280 ГПК за допускане до касация, тъй като по този обуславящ изхода на спора и произнасянето на съда правен въпрос е налице ясна, пълна и непротиворечива законова уредба в чл.637 ал.5 ТЗ, която изключва спирането на производството по имуществени граждански и търговски дела при открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, само когато спорното вземане, предмет на тези дела е обезпечено с точно определено имущество на трети лица. Изискването е за реално обезпечаване , а не за лично , т.е. чрез поръчителство, респ. чрез авал. Следователно при ясна и точна недвусмислена правна уредба не е налице каквато и да е необходимост от тълкувателна дейност на ВКС във връзка с точното прилагане на закона и развитие на правото. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №403 от 21.02.2012 г. по в. ч. гр.д. № 393/2012 г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: