3
Ч.т.д.№ 290/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр. София, 17.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 290/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.Първоммай срещу определение №19 от 16.01.2012 г. по ч. гр.д. № 766/2011 г. на АС-Варна, с което е потвърдено първоинстанционното определение№509/21.10.2011 г. по т.д. №408/2011 на ОС-Шумен за прекратяване на производството по исковата молба на ищеца ДГЕ Е. срещу [фирма] по иск с правно основание чл.415 ГПК за установяване на вземане в размер на 31 868,35 лева-цена доставени стоки 7 7 411,26 лева-мораторна лихва, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Ш. по ч.т.д. № 849/11 и производството е спряно поради подадено възражение от страна на ответника срещу заповедта.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществиено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата не изразява становище
Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производство по иска с правно основание чл.415 ГПК , въззивният сее позовал на обстоятелството, че доколкото самата заповед по чл.410 от ГПК е неправилно издадена, тъй като е с предмет вземане в размер над 25 000 лева и следователно същата не отговаря на императивните законови изисквания на чл.410 ал.1 т.1 ГПК, то искът за установяване на вземане по така издадената незаконосъобразна заповед за изпълнение е недопустим.
От страна на частния жалбоподател се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за това, дали след като цената на всеки един от исковете е под 25 000 лева следва да се счита, че компетентен да го разгледа е районният съд, с оглед приложението на чл. 410 ал.1, т.1 ГПК относно заповедта за изпълнение като предпоставка за воденето на настоящия установителен иск, предявен въз основа нея, за компетентността на съдът разглеждащ установителния иск да се произнася в това производство и по законосъобразността на издадената заповед по чл.410 от ГПК, за възможността съдът да се произнесе по установителния иск само за мораторната лихва и за това, дали процедурата изисква и двойна размяна на книжа пред първата инстанция.
Твърди се, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите за цената на исковете при обективно и субективно съединяване на искове е напълно несъотносим към настоящия правен спор, доколкото е налице един единствен иск за главница от 31 868,35 лева-цена доставени стоки, основан на договор за доставка и той касае вземане в размер надвишаващ 25 000 лева като горен праг за родова компетентност на спора на районен съд като предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК . Също така не обуславящ изхода на спора и въпросът за реда , който се разглежда подобен иск в контекста на двойната размяна на книжа, тъй като крайният резултат не е в зависимост от отговора му.
По останалите два въпроса настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че не е налице соченото основание по т.3 на чл.280 ГПК за допускане до касация, тъй като по тях е налице ясната, пълна и непротиворечива уредба в чл.410 ал.1, т.1 и следващите ГПК, които допускат издаването на заповед за изпълнение по този ред само при положение, че спорът е родово подсъден на районен съд, т.е. с цена на иска до 25 000 лева. В случаите на спорно вземане над тази сума това е недопустимо. От това следва, че и искът за признаване за установено съществуването на такова вземане предявен въз основа на такава заповед е също недопустим, още повече, че единствено в това производство длъжникът може да се защити срещу подобен порок на самата заповед/ арг. от чл.413 ал.1 ГПК/.Самата заповед за изпълнение представлява един цял и неделим акт и порокът й засяга всички вземания претендирани със заявлението, по което се издава.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №19 от 16.01.2012 г. по ч. гр.д. № 766/2011 г. на АС-Варна .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: