О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1352 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. П. – К., против въззивното решение № 1061 от 6 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 997 описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е отменено решение № 64 от 16 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 1831 по описа на районния съд в гр. Карлово за 2010 г. и вместо него са отхвърлени исковете на Т. против [община] за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, ведно с лихвата от предявяването на исковете и са присъдени разноски по делото.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото промяната в щатното разписание е извършена от кмета на общината без решение на общинския съвет и е сторено в течението на предходен процес между страните само с оглед да се парира изпълнение на благоприятно за ищцата съдебно решение; тези факти водят до извода за осъществена от работодателя злоупотреба с право; работодателят не е установил наличието на обективно възникнала необходимост от промяната в щата в течението на висящност на процес; контролът на съда за заканосъобразността на уволнението включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите; решението за промяна в щатното разписание е взето без решение на компетентния орган и решението е без предмет – не поражда правно действие; възстановяването на трудовото правоотношение след отмяна на уволнение не настъпва автоматично, а при наличието на определени обстоятелства – при липса на щат при възстановяването работодателят е длъжен да го открие, като в противен случай няма да изпълни съдебното решение, и само компетентният орган може да вземе решение за съкращаване в щата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ включва ли преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на закона – чл. 8, ал. 1 КТ; в кой момент настъпва възстановяването на трудовото правоотношение по силата на съдебно решение след успешно проведен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и кои са предпоставките за това, в случай, че при възстановяването на трудовото правоотношение и явяването на работа на работника или служителя при условията на чл. 345, ал. 1 КТ, щатът за длъжността, на която е възстановен, е съкратен и не съществува в щатното разписание, следва ли в изпълнение на съдебното решение и реално връщане на работа работодателят да възстанови този щат; съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА кой е компетентният орган – общинският съвет или кметът на общината, да взема решение за извършване на трансформации на длъжности по щатното разписание без да се намалява числеността на персонала в общинската администрация, съответно когато се намалява числеността в резултат на съкращаване на щатове; следва ли съдът съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 5, пр. първо ГПК да обсъди всички доказателства по делото с оглед установяване законността на уволнението по КТ, независимо наведените от страните доводи за този факт.
Ответникът [община], представляван от кмета инж. Н. Н., чрез юрисконсулт П. К., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата. В последващо заявление на кмета Е. К. се иска допускане на касационно обжалване, цялостна отмяна на атакуваното въззивно решение и уважаване исковете на ищцата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че от представеното по делото решение на общинския съвет от 20 август 2010 г. е видно, че е премахната длъжността „завеждащ личен състав и домакин”, която е единствена за структурата; осъщественото съкращение е реално откъм трудови функции, а подбор не следва да се извършва, тъй като се съкращава единствена бройка; по силата на влязло в сила решение на съд ищцата е подала заявление и е възстановена на работа; при възстановяване по силата на съдебно решение, работникът се възстановява автоматично и е достатъчно просто да се яви на работа, а заповед на работодателя за възстановяване има само удостоверително значение.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Допускането на касационното обжалване се търси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, но се представят съдебни актове, постановени при действието на отменения ГПК, поради което фактически се твърди наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посочените от касаторката правни въпроси не могат да обосноват допускането на касационното обжалване. На първо място следва да се има предвид, че като основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение касаторката е посочила само нищожност на решението на общинския съвет поради липса на мотиви и фиктивност на съкращаването в щата, свързано с липса на промяна в щатното разписание предвид възстановяването на ищцата на работа с предходно влязло в сила съдебно решение. Довод за липса на добросъвестно упражняване на работодателските права не е въвеждан в процеса от страна на ищцата и доказателства в този аспект не са събирани. Тъй като подобен довод не е бил предмет на обсъждане от страна на съда и страните не са дали съответно своите становища по него и не са ангажирали доказателства, то не може да се приеме, че поставения правен въпрос за контрола от страна на съда за добросъвестно осъществяване на работодателските права е обусловил изхода на спора. В случая обуславящ изхода на спора би бил въпроса задължен ли е съдът без изричното позоваване от страна на ищеца, да изследва дали трудовите права и задължения на работодателя се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на закона. Липсата на поставен подобен правен въпрос препятства допускането на касационното обжалване по такъв проблем, поради което и обсъждането на представената съдебна практика не е необходимо.
Във втория правен въпрос касаторката е комбинирала два различни правни проблема – за приложението на чл. 345, ал. 1 КТ и за това при възстановяване на уволнен работник на длъжност, несъществуваща към момента на влизане в сила на решението за отмяна на незаконното уволнение, длъжен ли е работодателят да промени щатното разписание за откриване на съответната длъжност, за да може да изпълни съдебното решение.
По първата част на въпроса даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с представената съдебна практика. Така в решение № 436 по гр.д. № 1436 за 1997 г., ІІІ г.о. е прието, че възстановяването на трудовото правоотношение след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не настъпва автоматично, а е необходимо да е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, работникът да се яви за започване на работа и работодателят да го допусне да я изпълнява. Разясненото от въззивния съд в обжалваното съдебно решение касае съвсем друг проблем – съдът е приел, че за възстановяването на трудовоправната връзка е достатъчно явяването на работника за започване на работата, а издаването на заповед от страна на работодателя в тази връзка не е необходим елемент от възстановяването на трудовото правоотношение. Ето защо и по този въпрос касационното обжалване не следва да се допуска.
По втората част на въпроса, макар този проблем да е поставен още с исковата молба, въззивният съд не се е произнесъл. След като касаторката не е поставила процесуалноправен въпрос по повод липсата на произнасяне по този основен довод, то не може да се приеме, че даването на разрешение от касационния съд би довело до коригиране на неправилното тълкуване на закона, дадено от въззивния съд. Ето защо, независимо от значимостта на проблема за касаторката, касационното обжалване не може да се допусне и по този въпрос.
По третия поставен въпрос даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с представената от касаторката съдебна практика. Така въззивният съд е приел, че е налице валидно взето решение от компетентния орган – общинския съвет, за съкращаване в щата. Според представеното от касаторката решение № 2067 по гр.д. № 286 за 2001 г., ІІІ г.о., надлежното изменение на щатното разписание в общината се утвърждава от общинския съвет. В подробното разяснение на правните въпроси касаторката сочи, че всъщност предходната промяна в щатното разписание в сила от 1 юли 2010 г. е взета без съответното решение на общинския съвет, промяната фактически не е настъпила, поради което и процесното решение на общинския съвет е без предмет. Такъв довод обаче не е бил въведен в процеса по надлежния ред от страна на касаторката, не е бил обсъждан от съда и следователно не е обусловил изхода на спора, поради което и не може да стане основание за допускане на касационното обжалване.
На последно място се поставя въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК в контекста на трудовоправните спорове. Въззивният съд е действал съобразно правилото на чл. 269 ГПК, като се е придържал към посочените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. Това разрешение впрочем не е противно на даденото от ВКС тълкуване в решение № 589 по гр.д № 1359 за 2009 г., І г.о., според което при действието на ГПК от 2007 г., какъвто е настоящият случай, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжна да обсъди представените пред нея и прието доказателства. Нови доказателства пред въззивния съд в настоящия случай не са сочени. Следователно принципно питането на касаторката би следвало да бъде допустими ли са отклонения от правилото на чл. 269, пр. последно ГПК при разглеждането на трудови спорове. Тъй като подобен правен въпрос не е поставен, то касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1061 от 6 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 997 описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: