О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 19.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2629/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „У.“ Е., гр. София и Х. И. С. – синдик на „В. Р. 2000“ О., (н.) срещу решение № 710 от 26.03.2018 г. по т. д. № 4799/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-1 състав решение № 1067 от 20.02.2017 г. по гр. д. № 13412/2014 г., e отхвърлен предявеният от тях срещу Р. Абуд Л., гражданин на И., иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на „У.“ Е. и на кредиторите на несъстоятелността на „В. Р. 2000“ О. (н.) на договорна ипотека, учредена от „В. Р. 2000“ О. в полза на Р. Абуд Л. с нотариален акт № 161, том І, рег. № 1614, дело № 118/2011 г. на нотариус Х. В., рег. № 628 на Нотариалната камара, с район на действие – Софийски районен съд, върху подробно описаните в същия недвижими имоти.
Касаторът „У.“ Е., гр. София поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и по-конкретно заявения от него довод, че процесната ипотека е учредена от длъжника в поза на съдружник в дружеството (свързано лице) върху всички притежавани от длъжника недвижими имоти, т. е. върху всички негови активи. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу извода на въззивната инстанция за липса на увреждащ характер на атакуваната сделка. Според касатора, съдът неправилно е приел, че увреждането следва да се преценява преди началната дата на неплатежоспособността, без да отчете, че в разпоредбата на чл. 649 ТЗ не са въведени ограничения, установяващи определяне на подозрителен период и касаещи началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността на длъжника. Несъгласие е изразено и с извода, че учредяването на ипотеката не представлява увреждащо кредиторите действие, тъй като договорът за същата е сключен за обезпечаване на собствен на длъжника дълг. В тази насока е застъпено становището, че доколкото цялото имущество на дружеството е обременено с тежест в полза на свързано с него лице, то с ипотеката би се осуетило или затруднило осъществяване правата на кредиторите на несъстоятелността и би се стигнало до противоречие с чл. 616, ал. 2, т. 2 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ, тъй като вземането на обезпечения кредитор-съдружник в дружеството, произтичащо от договор за заем, ще бъде удовлетворено преди останалите кредитори, а не след пълното им удовлетворяване, както предвиждат посочените разпоредби.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „У.“ Е. поставя следните въпроси: „1. Следва ли при разглеждането на иска по чл. 135 ЗЗД, предявен във връзка с производството по несъстоятелност, да се съобразява началната дата на свръхзадължеността (началната дата на неплатежоспособността) при изследване на увреждането на кредиторите на несъстоятелността или на определен кредитор (кредитора-ищец); Ако следва да бъде съобразена, само действие, извършено след началната дата на свръхзадължеността (началната дата на неплатежоспособността), ли може да бъде обявено за недействително по реда на чл. 135 ЗЗД; 2. Налице ли е увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД на хирографарен кредитор (кредитори) в производството по несъстоятелност спрямо обезпечен кредитор, в полза на който е учредена от длъжника договорна ипотека върху притежаваните от него имоти. Учредяването на ипотека върху всички притежавани недвижими имоти от длъжника в полза на кредитор-свързано с длъжника лице (съдружник в дружеството-длъжник), води ли до реално увреждане на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, включително хирографарните кредитори; 3. Допустимо ли е съдът да постанови решение, без да обсъди всички искания, възражения и доводи на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да извърши преценка на доказателствата, така, както го задължава чл. 12 ГПК; 4. .При отхвърляне на иска по чл. 135 ЗЗД, предявен във връзка с производството по несъстоятелност от кредитор, следва ли да се осъжда кредитора-ищец да заплати разноските по делото, или доколкото решението касае всички кредитори на несъстоятелността, разноските се събират от масата на несъстоятелността“.
Посоченият касатор поддържа, че въпроси № 1, № 3 и № 4 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а въпроси № 2, № 3 и № 4 са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), в подкрепа на което се позовава съответно на: решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ІV г. о., решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ІV г. о., решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ІІ т. о. и решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г. на ІV г. о. (за втория въпрос); решение № 802 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г. на ІV г. о., решение № 546 от 01.12.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ІІІ г. о. и решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г. на ІV г. о. (за третия въпрос); определение № 75 от 11.02.2016 г. по ч. т. д. № 2527/2015 г. на ІІ т. о., определение № 20 от 26.01.2017 г. по т. д. № 896/2016 г. на І т. о., решение № 137 от 19.07.2016 г. по т. д. № 1503/2015 г. на І т. о. и решение № 187 от 17.12.2014 г. по т.д. № 2854/2013 г. на ІІ т. о. (за четвъртия въпрос).
Освен на посочените основания, касаторът „У.“ Е. заявява искане за допускане на касационния контрол и на основанието по чл. 280, ал. 2, п. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалвания акт.
Касаторът Х. И. С. – синдик на „В. Р. 2000“ О., (н.) моли за отмяна на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че в случая са осъществени всички предпоставки по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на процесната ипотека за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на дружеството, позовавайки се на мотивите на първоинстанционното решение.
С твърдението, че атакуваното решение е „неправилно, тъй като изводите на въззивния съд са в грубо несъответствие с установените по делото фактически положения поради нарушения на логически и опитни правила, посоченият касатор поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е приложена практика на ВКС, без обаче същата да е отнесена към конкретни въпроси.
Ответникът по касация – Р. Абуд Л., гражданин на И. – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмени отговори от 15.06.2019 8 г. и от 03.07.218 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от „У.“ Е., [населено място] и Х. И. С. – синдик на „В. Р. 2000“ О., (н.) срещу Р. Абуд Л., гражданин на И., иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на „У.“ Е. и на кредиторите на несъстоятелността на „В. Р. 2000“ О. (н.) на договорна ипотека, учредена от „В. Р. 2000“ О. в полза на Р. Абуд Л., въззивният съд е счел същият за неоснователен поради отсъствие на единия от елементите от фактическия състав на П. иск, а именно – увреждане на кредиторите на длъжника „В. Р. 2000” О., в т. ч. и на ищеца по делото „У.” Е.. При формирането на този извод е съобразено, че: Процесната договорна ипотека е учредена от ответното дружество в полза на съдружника в него Р. Л. за обезпечаване на сключения между страните договор за заем от 07.04.2011 г. за сумата 3 500 000 евро, предоставена на дружеството с цел пълното завършване на строителен проект-комплекс „В.-В.-Апартаментни хотели с обществено обслужване”, строящ се в два негови собствени недвижими имота; Ипотеката е учредена преди определената от съда по несъстоятелността дата на свръхзадълженост на ответника „В. Р. 2000“ О. – 24.03.2012 г.; Сумата по договора за заем е получена реално от търговското дружество – с нея са осъществени дължими плащания за изпълнени строително-монтажни работи по изграждането на комплекса. С оглед на това, съдебният състав е преценил, че доколкото предмет на атакуване е сделка, сключена за обезпечаване на собствен на длъжника дълг, същата не представлява разпореждане с негово имущество, водещо до намаляване масата на несъстоятелността и че с нея не се намалява имуществото на длъжника, тъй като недвижимите имоти, предмет на обезпечението, остават в патримониума му и служат за удовлетворяване вземанията на всички кредитори. Наред с това е взето предвид обстоятелството, че процесната ипотека е учредена за обезпечаване на заем, предоставен за придобиване предмета на самата ипотека, доколкото в договора за същата е предвидено изрично разпростирането й и върху подлежащите на изграждане с тези средства обекти, съставляващи като съвкупност комплекс „В.-В.-Апартаментни хотели с обществено обслужване”, т. е. по този начин се е стигнало до реално увеличаване имуществото на длъжника, което е налично и може да бъде използвано за удовлетворяване на всички кредитори при спазване на установената в закона поредност.
С оглед извода за липса на увреждащ характер на атакуваната сделка, въззивният съд е приел съответно липса и на знание у страните по нея, че със същата се цели увреждане на останалите кредитори на несъстоятелния длъжник.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросите, поставени от касатора „У.“ Е., не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не отговарят на установеното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на първия въпрос този извод следва от обстоятелството, че в същия се съдържа твърдение на страната, което не съответства на изложените в обжалвания акт съображения. Неоснователно е поддържаното от касатора, че изводът за липса на увреждащ характер на атакуваната сделка е направен с оглед датата на свръхзадължеността на ответното дружество. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е съобразил датата на свръхзадължеността единствено при преценката дали за уважаването на предявения иск по чл. 135 ЗЗД следва да бъде извършено доказване на увреждане. Приел е, че доколкото с този иск се атакува дадено от длъжника обезпечение за негов съществуващ дълг, то претенцията не попада в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, предвиждаща законови презумпции за увреждане на кредиторите на несъстоятелността и за изискуемото знание за това обстоятелство, поради което в това производството следва да бъдат установени елементите на общия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Следователно, решаващият състав не е обосновал липсата на увреждане с факта, че ипотеката е учредена преди началната дата на свръхзадължеността на длъжника, нито е направил извод, че „само действие, извършено след началната дата на свръхзадължеността (началната дата на неплатежоспособността), може да бъде обявено за недействително по реда на чл. 135 ЗЗД”, в какъвто смисъл е втората част от първия въпрос.
Общата предпоставка по отношение на втория въпрос не е налице, тъй като същият е относим изцяло към правилността на обжалваното решение. Отговорът на въпроса „налице ли е увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД на хирографарен кредитор (кредитори) в производството по несъстоятелност спрямо обезпечен кредитор, в полза на който е учредена от длъжника договорна ипотека върху притежаваните от него имоти” е предпоставен от извършването на преценка относно правилността на извода на въззивния съд за увреждащ характер на атакуваната сделка, каквото обаче е допустимо само при вече допуснат касационен контрол и произнасяне по основателността на касационната жалба.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по третия (процесуалноправен) въпрос, касаещ задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства. Видно от съдържащата се в изложението аргументация, въпросът е поставен с оглед твърдението на касатора „У.“ Е., че съдът не се е произнесъл по довода му, че предмет на ипотеката са всички притежавани от длъжника имоти и че същата е учредена в полза на свързано лице (съдружник в дружеството). Първото от посочените твърдения обаче не съответства на мотивите на обжалвания акт, тъй като при преценката относно увреждащия характер на ипотеката решаващият състав е отчел обстоятелството, че ипотеката се разпростира не само върху двата недвижими имота, притежавани от длъжника, но и върху всички обекти, които подлежат на изграждане в тях, формиращи целия комплекс „В.-В.-Апартаментни хотели с обществено обслужване”, т. е. върху всички активи на несъстоятелното дружество. Що се отнася до обстоятелството, че атакуваната сделка е сключена в полза на свързано лице (съдружник), това е въпрос, който е относим не към преценката за увреждане, а към друг елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД – знание за увреждането (с оглед презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 4 ТЗ), изводът за липса на който в случая е обусловен от извода за липса на увреждане.
С оглед констатацията на настоящия състав, че посочените три въпроса не отговарят на задължителното изискване по чл. 280, ал. 1 ЗЗД, не подлежи на обсъждане наличието на допълнителните предпоставки на заявените по отношение на тях конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Що се отнася до четвъртия въпрос, касаещ отговорността за разноски на ищеца при отхвърлен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, същият не може да бъде преценяван като въпрос, обуславящ допускане на касационния контрол на въззивното решение. Произнасянето по този въпрос следва да бъде осъществено в производството по депозираната от касатора частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност н въззивното решение. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, а е отъждествил твърдяната от него очевидна неправилност с неправилността на въззивното решение по изложените в касационната жалба оплаквания за нарушение процесуалния закон. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд решение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол и по депозираната от синдика на „В. Р. 2000“ О., (н.) касационна жалба. Достатъчно основание за това е липсата на конкретно поставени в изложението към същата конкретни въпроси, което е в противоречие с указанията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Именно поради това, че посоченият касатор не е формулирал значими за изхода на делото въпроси, по отношение на които да бъде извършена преценка за наличието на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да бъде обсъждана представената от него съдебна практика.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 710 от 26.03.2018 г. по т. д. № 4799/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: