О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТКА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1159/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Р. П. – процесуален представител на ищцата М. Т. М. от [населено място] област П., против въззивно решение №123/13.5.2011 г. по гр.д.№490/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение №817/27.7.2010 г. по гр.д.№ 1720/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд, трети граждански състав, и е отхвърлен предявения от М. Т. М. от [населено място], област П., като правоприемник на Ж. Т. М., против М. Н. М., иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за обявяване нищожност на упълномощителна сделка, изразена в пълномощно рег.№6707/08.12.200* г. и рег.№6708/08.12.200* г. на нотариус Д. Г., поради липса на съгласие и форма, като извършена с отпечатък от палец, вместо подпис от грамотни хора, като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявения от М. Т. М. от горепосочения адрес против Н. Г. П. от [населено място], област С. З., иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, за обявяване недействителност на договора, изразен в нот. акт № **, том ***, рег.№ *****, дело №1936/200* г. на нотариус Д. Н. за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, като сключен без надлежна представителна власт, като неоснователен.
Въззивната инстанция е приела, че двете пълномощни са заверени от помощник – нотариус Ж. след поставяне на отпечатък от палец на упълномощителите, със забележка, че удостоверяването на подписите е извършено в дома на лица в [населено място], чрез полагане на отпечатък от десен палец, поради старост и невъзможност за подписване. Прието е, че липсата на съгласие при сделка ще е налице, когато страната е направила волеизявление, но със съзнанието, че не желае да се обвърже от нея, като такава липса на съгласие е налице, когато волеизявлението е изтръгнато чрез насилие, когато е дадено на шега или като учебен пример. С оглед събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че не се установява упълномощителната сделка да е станала чрез насилие, тъй като показания в тази насока е дала само свидетелката П. – племенница на ищцата М., която знае това от самата М. и заявява, че не й е повярвала, поради това че е възрастна жена. Освен това относно тези показания съдът е приложил разпоредбата на чл.172 ГПК. По-нататък в мотивите си въззивната инстанция е развила теоретични изводи относно приложението на чл.579, ал.2, във връзка с чл.189 ГПК относно оформянето на пълномощното при недъгавост и при наличие на грамотен упълномощител, като се е позовал на съдебна практика – решение №503/27.9.1996 г. по гр.д.№158/1996 г. на ВКС, І г.о. С оглед конкретния случай окръжният съд е стигнал до извод, че здравословното състояние на упълномощителя Ж. М. е наложило прилагане на разпоредбата на чл.579, ал.2 ГПК, както и относно упълномощителката Ж. М.. И в този случай въззивната инстанция се е позовала на две решения на ВКС – решение №1283/10.4.2009 г. по гр.д.№3168/2007 г.-ІІ г.о., и решение №187/20.02.2009 г. по гр.д.№633/2008 г. – ІІ г.о. Въз основа на изложеното съдът е стигнал до решаващ извод, че не се установява липса на съгласие или на предписаната от закона форма при извършване на упълномощителната сделка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят материалноправен и процесуалноправен въпроси, а именно:
1. Нищожно(чл.579, ал.2, във връзка с чл.576 и чл.189 ГПК) ли е нотариалното действие по чл.569, т.2 ГПК(упълномощаването от 08.12.2008 г.), когато участващото лице:
1.1. – не попада в категорията на лицата по чл.189, ал.1 изр.1 ГПК(грамотен е и не страда от недъг/ не се намира в болестно състояние, което да му пречи да се подпише), вместо да се подпише, е положил отпечатък от пръст и
1.2. без причините по чл.189, ал.1, изр.2 ГПК:
1.2.1. – не е положил отпечатък от десния палец или
1.2.2. – положеният отпечатък не може да бъде определен от кой пръст е(положен е отпечатък от неясно кой пръст, на коя ръка – лява или дясна, и на кое лице) ?
2.Допуснато ли е съществено процесуално нарушение, когато в исковата молба са изложени обстоятелства за нищожност на упълномощаването и се твърди, че изцяло е нарушена формата на упълномощаването във всичките й аспекти, вкл. относно авторство и полагане отпечатък от десен палец, а съдът приема, че не са изложени такива обстоятелства ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК и се представят решенията на ВС и ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация М. Н. М., посредством процесуалния си представител – адв. Д. М., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Ответникът по касация Н. Г. П. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация М. М. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок и от надлежна страна. В. решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По поставения от касационната жалбоподателка въпрос, номериран в изложението като 1.1., въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По този въпрос въззивната инстанция е приела, че упълномощаването, извършено от двамата упълномощители попада в хипотезата на чл.579, ал.2, предл. второ ГПК. Този извод е подкрепен от показанията на разпитания по делото помощник – нотариус С. Ж., като не са ангажирани доказателства, с които тези показания да са оборени.
По поставения от касационната жалбоподателка въпрос, номериран в изложението 1.2., въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в процесния случай и по отношение на двамата прехвърлители на процесния имот е прието, че правилно е приложена разпоредбата на чл.579, ал.2, предл.2, във връзка с чл.189 ГПК.
По втория въпрос/рубрика 2/, а именно “Допуснато ли е съществено процесуално нарушение, когато в исковата молба са изложени обстоятелства за нищожност на упълномощаването и се твърди, че изцяло е нарушена формата на упълномощаването във всичките й аспекти, вкл. относно авторство и полагане отпечатък от десен палец, а съдът приема, че не са изложени такива обстоятелства ?”, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Авторството на пълномощните, изобщо не е спорно, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че и двамата прехвърлители са поставили отпечатъци върху него. От друга страна, въпросът за нарушена форма на упълномощаването “във всичките й аспекти” е поставен бланкетно и поради тази причина също не следва обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №123/13.5.2011 г. по гр.д.№490/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, по подадената от адв. Р. П. – процесуален представител на ищцата касационна жалба №8496/29.6.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: