О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 16.06.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2558/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 852 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-8 състав решение № 5815 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 1780/2013 г., предявените от И. А. Ш. и Виждан Шериф Ш., двамата от [населено място], срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 226 КЗ (сега отм.) са уважени допълнително за сумата от по 25 000 лв. за всеки от ищците, т. е. за разликата над присъдения от първата инстанция размер от по 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 02.07.2012 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправлино поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Основното му оплакване е срещу извода на съда за липса на съпричиняване от страна на починалия при процесното произшествие Д. М. – син на ищците, изразяващо се в съгласието му да пътува в автомобил, управляван от лице с тежка степен на алкохолно опиянение. Счита, че този извод е направен без да са взети предвид всички факти по делото, както и без да му е предоставена възможност да ангажира доказателства за знанието на починалия относно употребата на алкохол от страна на водача на автомобила. Според касатора, отказът на въззивната инстанция да допусне поисканата в тази връзка медицинска експертиза представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 266, ал. 3 ГПК), тъй като решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че твърдението на ищците за незнание на пострадалото лице относно употребата на алкохол на водача е заявено едва с въззивната жалба, както и че на ответника не са дадени изрични указания от първостепенния съд за установяване на този факт.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са поставени въпросите: „1. Налице ли е съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобила, управляван от водач, употребил алкохол; 2. Допустимо ли е с въззивната жалба, съответно с отговора на въззивната жалба, да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: 1) които не са включени в доклада по чл. 145, ал. 1, т. 1 ГПК, без значение кой ги твърди и кого ползват; 2) за които в доклада не са дадени указания по чл. 145, ал. 1, т. 1 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, без значение дали съдът ги е включил в списъка на правнорелевантните факти по т. 1 или е пропуснал да ги включи и 3) за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи, нито представя доказателства за тях; 3. Ако с въззивната жалба за пръв път е направено ново твърдение, преклудирана ли е възможността с отговора на въззивната жалба да се ангажират нови доказателства за оборването на това твърдение“.
За първите два въпроса се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съответно: по първия въпрос – решение № 252 от 05.02.2015 г. по т. д. № 3320/2013 г., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010г. и решение № 98 от 08.07.2010 г. по т. д. № 942/2009г. на І т. о. и по втория въпрос – решение № 54 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3066/2013 г. на ІV г. о. По отношение на първия и на третия въпрос е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация – И. А. Ш. и Виждан Шериф Ш., двамата от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 14.07.2015 г. Претендират присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на ответника – И. К. С. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от И. А. Ш. и Виждан Шериф Ш., двамата от [населено място], срещу Застрахователно дружество [фирма], [населено място] субективно съединени искове по чл. 226 КЗ (сега отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син, настъпила в резултат от станалото на 02.07.2012г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над сумата 75 000 лв. до сумата 100 000 лв. и да присъди допълнително сумата от по 25 000 лв. на всеки от ищците, въззивният съд е приел за недоказано наличието на съпричиняване на вредите от страна на починалото лице, изразяващо се в това, че е пътувало в автомобил, чийто водач е употребил алкохол. Според съдебния състав, безспорно установените по делото факти, че както водачът, така и починалият Д. М. са били под въздействие на алкохол и че в колата е намерена бутилка вино, 1/3 от която е била изпита, могат да обосноват предположение, но не и категоричен извод, че двамата са пили заедно и са продължили да пият в автомобила или поне, че пътникът е възприел състояние на водача, будещо съмнение за нетрезвост. Поради това, въззивната инстанция е отменила първоинстанционния акт в частта за приетото съпричиняване от 25% и е уважила исковете до размер на по 100 000 лв. за всеки от двамата ищци, което обезщетение е преценила за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства – възрастта на починалия, близките отношения между него и родителите му и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на произшествието.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Не може да се счете, че е налице твърдяното противоречие на въззивния акт със задължителната практика на ВКС по първия заявен от касатора въпрос. Преди всичко следва да се отбележи, че релевантна практика за преценката в тази насока не са посочените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК решения по чл. 290 ГПК, а претото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2105 г. на О. на ВКС. Съобразно указаниято по т. 7 от същото: Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, упътребил алкохол, подлежи на установяване във всеки конкретен случай; Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса – делинквент или застраховател, която следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол; Единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Обжалваното решение е изцяло в съответствие с цитираната практика. Решаващият състав е изградил извода си за липса на съпричиняване поради недоказаност на знание у починалото лице за употреба на алкохол от страна на водача на автомобила въз основа на конкретните факти и доказателства по делото, преценката на които е изцяло в неговите правомощия като инстанция по съществото на спора. А доколко този извод е обоснован, то това е въпрос, относим към правилността на акта, която е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по останалите въпроси от процесуален характер. Тези въпроси не са обуславящи изхода на правния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1ГПК и разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите са поставени с оглед твърдения на страната, които не съответстват на данните по делото, а именно – че са налице правно релевантни факти и обстоятелства, които не са включени в доклада по чл. 145 ГПК, за първи път са заявени във въззивната жалба и за тежестта на доказване на които на ответника по исковете не са дадени указания. Според касатора, такъв нов факт представлява твърдението на ищците, че починалият при произшествието техен син не е знаел, че водачът на автомобила, в който той е пътувал, е употребил алкохол. Знанието, че управлявалият превозното средство е бил в алкохолно опиянение, не е самостоятелен факт, който следва да бъде изрично заявен от ищците при направено от ответника възражение за съпричиняване, а е факт, подлежащ на доказване като част от това възражение. Ето защо, не може да се счете, че в случая с въззивната жалба е заявен нов факт, който не е включен в доклада по делото и за за установяването на който е допустимо ангажирането на доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради това, не е налице и поддържаното от касатора противоречие с практиката на ВКС. А съществуването на такава изключва съответно и релевираното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на по 2000 лв. – адвокатско възнаграждение, плащането в брой на което от всеки от тях се установява от приложените с отговора на касационната жалба два броя договори за правна защита и съдействие №№ 571980 и 571981 от 13.07.2015 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 852 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на И. А. Ш. и Виждан Шериф Ш., двамата от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10 по 2000 (две хиляди) лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: