О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 14.01.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 980/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. Н. Ю., Н. Б. Ю. и А. Т. С., действаща чрез законния й представител Н. Б. Ю., всички от [населено място], срещу решение № 2963 от 17.12.2018 г. по в. гр. д. № 866/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-8 състав решение от 31.10.2017 г. по гр. д. № 13232/2015г., предявените от същите лица искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу „О. – З.“ АД, [населено място] са отхвърлени съответно: исковете на Г. Н. Ю. и Н. Б. Ю. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Г. Г. М., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 18.09.2014 г., са отхвърлени за разликата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер 200 000 лв.; искът на А. Т. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Г. Г. М. е отхвърлен за разликата от 120 000 лв. до пълния претендиран размер 200 000 лв., а искът на А. Т. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Т. С. М. е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до 100 000 лв.
Касаторите поддържат, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Релевират оплаквания срещу размера на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същите са занижени, не съответстват на претърпените страдания и при определянето им не са взети в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. лимитите на застрахователното покритие към годината на събитието – 2014 г., а така също и задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. и във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховен касационен съд. Без да оспорват факта, че починалият при произшествието Т. С. М. също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, касаторите изразяват несъгласие с извода, че приносът му е преимуществен и е в размер на 75%, както е приела въззивната инстанция. Според тях, събраните по делото доказателства сочат недвусмислено за равностойна с оглед последиците си тежест на действията на другия участник в пътно-транспортното произшествие – водача на товарния автомобил Д. Д., признат за виновен за това с влязла в сила присъда.
Като значими за конкретното дело и обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Необходимо ли е при определяне на обезщетение за неимуществени вреди решаващият съд да отчете техния действителен размер, вкл. с оглед общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата; 2. Необходимо ли е в хипотези на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът да определи точно степента на съпричиняване, като е необходимо да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на вредоносния резултат“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: ППВС № 4/68 г., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение № 26 от 11.04.2017 г. по т. д. № 60048/2016 г. на ІV г. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на І т. о., решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ІІ т. о. и др. (за първия въпрос) и решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 50 от 27.07.2015 г. по т. д. № 271/2014 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос).
Освен това, касаторите молят за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение по съображения, че приложеният критерий за справедливост се разминава по отношение на крайния размер на обезщетението в значителна степен с приетите от ВКС обществени критерии за справедливост, намиращи израз в присъжданите от него обезщетения в периода на настъпване на събитието – 2014 г.
Ответникът – „О. – З“ АД, [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, по съображения в писмен отговор от 11.04.2019 г.
Третото лице-помагач на ответника – ЗАД „А. Б“ АД, [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за категорично доказани елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ – наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на когото, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря (за ищците Ю.), съответно от смъртта на родителите й (за ищцата А. С.), е счел за установени от влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 89/15 г. на Силистренски окръжен съд и от приетото по настоящото дело заключение на авто-техническата експертиза.
Решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че към датата на произшествието справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците Г. Н. Ю. и Н. Б. Ю. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Г. Г. М. е сумата 100 000 лв., но е счел за завишено определеното в размер на по 200 000 лв. обезщетение на ищцата А. Т. С. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на всеки от родителите й Г. Г. М. и Т. С. М., като е намалил същото на по 120 000 лв. Като обстоятелства, релевантни за определянето на обезщетенията на ищците, въззивният съд е посочил: работоспособната възраст на починалите, положението им на материален и духовен център на семейството, внезапността на настъпилата тяхната смърт, изключително силната им връзка с ищците поради съществувалите отношения на обич и привързаност, както и изключително трудното преживяване на загубата на близките хора, установени от показанията на свидетелката А..
Решаващият съдебен състав е счел за правилна преценката на първостепенния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия водач на лекия автомобил Т. С. М.. Не е споделил обаче извода за равностоен принос на двамата водачи. С оглед конкретния механизъм на произшествието, установен от доказателствата по делото, в т. ч. от заключенията на автотехническата експертиза, въззивният съд е приел, че преимуществена вина за настъпване на същото е поведението на починалия Т. М., доколкото същият е допуснал множество нарушения на правилата за движение, по-конкретно: нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – навлизане в лентата за насрещно движение; нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – изгубване на контрол върху управлявания от него автомобил; нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената скорост за движение извън населените места (движил се е със скорост около 102 км/ч при разрешена 90 км/ч) и нарушение на чл. 44, ал. 1 – неосигуряване на достатъчно странично разстояние при разминаване с насрещно движещия се товарен автомобил. С оглед на това, приносът на починалия водач на лекия автомобил М. е определен на 75%, с който процент е намалено дължимото на ищцата А. С. обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, т. е. присъдена й е сумата 30 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касаторите въпроси са значими за изхода на делото, т. е. изпълнено е императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на същите обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На първо място, касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпроса, свързан с размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, доколкото същият не е разрешен в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. При определяне размера на дължимите на ищците обезщетения въззивният съд, в рамките на изключителната си компетентност на съд по съществото на спора, е съобразил всички онези обстоятелства, които е счел за значими за конкретния случай и относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищците неимуществени вреди. Правилността на тази преценка може да бъде проверявана в рамките на самия касационен контрол, но не е основание за неговото допускане, в какъвто смисъл са изричните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до посочената от касаторите казуална практика на ВКС (постановена по реда на чл. 290 ГПК), не може да се счете, че е налице противоречие на атакуваното решение с нея, обосноваващо допускане на касационното обжалване. Според касаторите, противоречието е в размера на определените обезщетения за неимуществени вреди за сходни случаи. Разликата в присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича обаче от различните факти по всяко отделно дело и от оценката им, извършена от разглеждащия спора съдебен състав. Поради това, определените различни размери не обосновават извод за противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посоченото основание не е налице и по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е определил степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия водач на лекия автомобил Т. С. М., преценявайки действителния обем, в който водачите на двата автомобила са допринесли за настъпването на произшествието, като е съобразил конкретните нарушения на правилата за движение, допуснати от тях. Следователно, решаващият състав не се е отклонил от цитираната от касаторите практика на ВКС. В действителност, поставеният въпрос е израз на несъгласието на страната с определения от въззивната инстанция процент на съпричиняване на вредите от страна на починалия при произшествието водач на лекия автомобил, правилността на който извод обаче може да бъде проверена само при вече допуснат контрол.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаорите са аргументирали поддържаното от тях основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с аргументи за занижен размер на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди, различаващ се от присъжданите от ВКС обезщетения за периода 2014 г., т. е. очевидната неправилност е отъждествена с неправилността на обжалвания акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон, по която касационната инстанция може да се произнесе само при разглеждане на жалбата по същество.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2963 от 17.12.2018 г. по в. гр. д. № 866/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: