3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 12.02. 2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 303/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. К. от [населено място] срещу разпореждане от 26.06.2017 г. по т. д. № 3244/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от същата касационна жалба вх. № 4606/15.03.2017 г. срещу постановеното по това дело решение № 13 от 05.01.2017 г.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно с твърдението, че е изпълнила дадените й от съда указания за отстраняване нередовностите на подадената от нея касационна жалба. Поддържа становище, че въззивният съд е следвало да я уведоми, ако прецени указанията му за неизпълнени, като й предостави възможност да ги изпълни.
Ответникът по частната жалба – И. П. А. от [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.11.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне касационната жалба на Р. М. К., решаващият състав е приел, че същата не е отстранила в срок нередовностите на жалбата във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, указани й подробно в разпореждането от 20.03.2017 г.
Настоящият състав намира, че обжалваният акт е правилен.
С разпореждане от 20.03.2017 г., в съответствие с императивната норма на чл. 285, ал. 1 ГПК, въззивният съд е дал указания на подалата касационна жалба страна за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата, а именно: 1. Да конкретизира материалноправния и/или процесуалноправния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК; 2. Да обоснове приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или т. 3 ГПК, на които се позовава, като съответно представи конкретните противоречиви решения на съдилищата и/или да конкретизира решенията на ВКС, в противоречие с които твърди, че е решен спорът; 3. Да представи пълномощно за упълномощаване на адвокат А. Т. пред ВКС и 4. Да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.
Посочените указания са съобщени на страната на 02.05.2017 г., видно от приложената разписка (лист 90 от въззивното дело). В изпълнение на същите, с молба вх. № 8234 от 11.05.2017 г. (подадена по пощата на 09.05.2017 г., т. е. в срок) Р. К. е изпълнила само част от дадените й указания – представила е документ за платена по сметка на ВКС държавна такса и адвокатско пълномощно в полза на адвокат А. Т..
С оглед на така установените факти по делото, изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на депозираната от Р. М. К. касационна жалба е правилен. Неоснователно е оплакването на частната жалбоподателка, че съдът е бил длъжен да й укаже в какво се състои неизпълнението на дадените й указания и да й предостави нов срок за изпълнението им. В случая съдията-докладчик, администриращ касационната жалба, е посочил ясно и недвусмислено какви са нередовностите на подадената от страната-въззивник касационна жалба и в какъв срок същите следва да бъдат отстранени. Частичното неизпълнение на тези указания не поражда за съда задължение да указва на страната, че следва да изпълни и неизпълнената част от дадените й указания, нито да й предоставя нов (допълнителен) срок за това. Задължението на съда е само да прецени дали указанията му са изпълнени точно (в т. ч. и в пълния им обем) и в предоставения срок, но не и да напомня на страната, че не е изпълнила част от тях. Обратното би означавало служебно продължаване на дадения на страната срок за изпълнение на указанията, което е недопустимо с оглед нормата на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.06.2017 г. по т. д. № 3244/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: