О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 02.04.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 622/2018 г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по молба на М. М. З. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 30.03.2017 г. по т. д. № 602/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което, след отмяна на решение № 325 от 18.12.2015 г. по в. т. д. № 240/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, е отхвърлен предявеният от молителката срещу [фирма] иск за признаване за установено несъщестуването на ипотечното право върху собствения й апартамент, учредено с н. а. № 194, том І, рег. № 1126, дело № 73 от 23.02.2006 г. на нотариус Жени М., рег. № 005 на НК.
Искането за отмяна на посоченото решение на ВКС е аргументирано с твърдението, че същото е неправилно по съображения, подробно изложени както в самата молба за отмяна, така и в депозираните след нея допълнителни молби – вх. № 2884 от 19.03.2018г., вх. № 3197 от 26.03.2018 г. и в адресираната до Зам.-председателя на ВКС и Председател на Търговска колегия на ВКС молба вх. № 2882 от 19.03.2018 г. Обобщено, във всички посочени молби становището на молителката е, че „решаващите изводи на съда са изготвени при непълнота и пропуски при ползване на доказателствата – признания на ответника и неговата защита и неправилно е приложен материалният закон”.
Като конкретно основание за исканата отмяна се посочва противоречието на влязлото в сила решение на ВКС и определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване (определение № 849 от 24.11.2016 г.) с друг акт на ВКС – определение № 34 от 23.01.2009 г. по т. д. № 429/2008 г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 59 от 21.03.2008 г. по в. т. д. № 9/2008 г. Според молителката, в случая са налице „две решения с пълен идентитет по отношение предмета и страните по делата, по които ВКС е изготвил противоположни определения за допустимост и недопустимост”.
С оглед така изложените твърдения, настоящият състав намира, че е сезиран с молба за отмяна само на основанието чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, но не и на другото посочено от молителката (стр. 2) основание – това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по молбата – [фирма] – оспорва същата и моли за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 19.02.2018 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в установения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, но е процесуално недопустима.
Според задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които обосновават неправилност на влязлото в сила решение; Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от Постановление №2/77 на П.); Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Такъв именно е и настоящият случай. В молбата за отмяна са релевирани доводи, които съставляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от състава на ВКС, постановил атакуваното решение по чл. 290 ГПК. Твърдението, че решението противоречи на практиката на ВКС, също представлява оплакване за неправилност. Това твърдение не съставлява надлежно заявяване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като актът, с който молителката аргументира тезата си за противоречие, освен че е определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, а не акт по съществото на правния спор, касае напълно различни страни, искане и основание, т. е. между атакуваното с молбата решение по чл. 290 ГПК и посоченото от молителката определение липсва каквато и да било връзка.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от М. М. З. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на този извод и предвид императивната разпоредба на чл. 24, т. 2 от Закона за правната помощ, не следва да бъде уважено съдържащото се в молба вх. № 694 от 16.01.2018 г. искане на молителката за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. М. З. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 30.03.2017 г. по т. д. № 602/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. М. З. от [населено място] молба за предоставяне на правна помощ.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: