О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 22.02.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2335/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1230 от 16.06.2016 г. по т. д. № 550/2016г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1584 от 02.10.2015 г. по т. д. № 493/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ главни искове: иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 107 484.85 лв., представляваща стойността на разходите за съхраняване на зърно (пшеница и ечемик) през периода 01.01.2008 г. – 29.06.2009 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 529.01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г. и са оставени без разглеждане предявените от касатора срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ евентуални искове: иск по чл. 254, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 108 133.58 лв., представляваща стойността на разходите за съхраняване на зърно (пшеница и ечемик) през периода 01.01.2008 г. – 29.06.2009 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 529.01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда, че през исковия период от 01.01.2008 г. до 29.06.2009 г. страните са били обвързани от облигационно правоотношение във връзка със съхранението на процесните количества зърно, независимо от факта, че срокът на сключения между тях договор № 2 от 05.01.2007 г. не е бил продължен след изтичането му на 31.12.2007 г. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпваната пред инстанциите по същество теза, че: задълженията на съхранителя до реализацията или преместването на освободените държавни резерви и военновременни запаси да носи отговорност за целостта и състоянието им (чл. 23, ал. 2 Н.) произтича от закона, а не от договор; между страните не би могло да възникне договорно правоотношение, което да не е в резултат на свободно договаряне, а под режима на нормативен акт (Н.); разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби на Н. е приложима за заварените към влизането й в сила (2003 г.) отношения, но е неотносима към настоящия случай; вмененото на съхранителя нормативно задължение да съхранява стоките до тяхната реализация или преместване не означава, че то е за негова сметка, а напротив – то е за сметка на бюджета на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, поради което, като не ги е заплатил на ищеца, ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
В касационната жалба са развити оплаквания и срещу приетата от решаващия състав недопустимост на предявените евентуални искове с правно основание чл. 254, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според касатора, въззивният съд неправилно е преценил, че процесните вземания са отречени със сила на пресъдено нещо с постановеното между страните решение № 109 от 18.11.2012 г. по т. д. № 824/2011 г. на ВКС, І т. о. Изразява становище, че посоченото решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение на сумата 108 133.52 лв., претендирана като разходи за съхраняване на военновременни запаси през периода 01.01.2008 г. – 29.06.2009 г., тъй като възражението му по чл. 91 ЗЗД за право на задържане със същата сума е оставено без уважение не поради нейната недължимост, а поради това, че отношенията между страните по повод съхраняваните количества пшеница и ечемик се уреждат от специалните разпоредби на Закона за държавния резерв и военновременните запаси и Н., предвиденият в които ред за деблокирането, освобождаването и за промяна на статута им изключва възможността по отношение на същите да бъде упражнено право на задържане. По съображения, че не е обсъждан въпросът за дължимостта на посочената сума, касаторът счита, че с решението на ВКС не е формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос и в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение направеното евентуално възражение за прихващане с нея.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите: „1. Формира ли сила на пресъдено нещо по отношение на дължимостта на суми, представляващи разходи за запазване и поддържане на чужди движими вещи решение, с което е оставено без уважение възражение за упражняване право на задържане върху вещите за същите суми, с мотива че тези вещи имат специален режим (представляват военновременни запаси); 2. Допустим ли е иск за вземане, което е било предмет на възражение за право на задържане в друго съдебно производство; 3. Как следва да бъде квалифициран иск за заплащане на разноски за съхранение на военновременни запаси, извършени след прекратяване на договора за влог на същите, сключен на основание чл. 22 З.“. По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 45 от 22.04.2009 г. по т. д. № 483/2008 г. на ВКС, І т. о. При условията на евентуалност, касаторът поддържа и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като в подкрепа на твърдението си за противоречие със съдебната практика се позовава на определението от 27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 306/2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по настоящия спор между страните. По отношение на третия въпрос е заявено единствено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения за липса на съдебна практика по него.
Ответникът по касация – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.11.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено, че: Между страните по делото е бил сключен договор № 2 от 05.01.2007 г., съгласно който Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е предала на [фирма], [населено място] за съхранение и пазене зърнени храни (конкретно посочени количества пшеница и ечемик) за срок от една година; с писмо изх. № 52 от 03.12.2007 г. ищецът е уведомил ответната агенция, че не желае продължаване действието на договора след изтичането на срока му; преместването на съхраняваните стоки от складовете на ищеца в складовете на друг съхранител е разпоредено от председателя на агенцията със заповеди от 16.06.2009 г. и е осъществено реално в периода 22.06. – 29.06.2009г.; за стойността на разходите по съхранение на процесните количества зърно ищецът е издал и осчетоводил фактура № 78 от 30.06.2009 г. за сумата 108 133.58 лв. Решаващият състав е приел обаче, че предявеният от дружеството-съхранител главен иск по чл. 59, ал. 1ЗЗД за сумата по посочената фактура е неоснователен, тъй като възникналото между страните облигационно правоотношение въз основа на договора от 05.01.2007 г. не е преустановено след изтичането на срока на същия и след отказа на дружеството да бъде продължено действието му. Този извод е мотивиран със специалната нормативна уредба на управлението на военновременните запаси, съдържаща се в Закона за държавния резерв и военновременните запаси (З.) и Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси (Н.), предвиждаща, че до реализацията и преместването на освободените военновременни запаси търговците или организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им (чл. 24,ал. 4 З.). Според съдебния състав, с оглед особения статут на съхраняваните материали и специалния режим за управлението им, до осъществените по нормативно установения специален ред освобождаване, преместване или реализация на военновременните запаси, приети за съхранение от съхранител по силата на договор с агенцията, облигационната връзка, породена от този договор, и съответните предвидени в него права и задължения на страните се запазват. С оглед неоснователността на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за неоснователна е преценена и обусловената от нея акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1ЗЗД.
По отношение на предявените при условията на евентуалност искове – иск по чл. 254, ал. 1 ЗЗД за сумата 108 133.52 лв. и иск по чл. 86, ал. 1ЗЗД за сумата 13 323.52 лв. – въззивният съд е счел, че са недопустими, тъй като спорът по тях е разрешен със сила на пресъдено нещо, доколкото с решение № 109 от 18.11.2012 г. по т. д. № 824/2011г. на ВКС, І т. о. е отхвърлено направеното от [фирма] възражение по чл. 91 ЗЗД за право на задържане върху претендираните от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ 438.910 т. пшеница и 47 т. ечемик до заплащане на претендираната от дружеството сума 121 457.10 лв., от които главница 108 133.52 лв., представляващи разходи за съхранение, пазене и поддържане на съхраняваните стоки за периода 01.01.2008 г. – 29.06.2009 г., както и мораторна лихва в размер на 13 323.52 лв. Според решаващия състав, с акта на касационната инстанция е прието, че дружеството няма изискуеми вземания за разходите за съхранението на зърното -военновременни запаси за времето от 01.01.2008 г. до 29.06.2009 г. в размер на 108 133.52 лв. и съответно няма право на задържане върху съхраняваното зърно, поради което и с оглед нормата на чл. 298, ал. 4 ГПК спорът за посочените вземания не може да бъде пререшаван.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен от касатора въпрос, свързан с формиране сила на пресъдено нещо при отхвърляне на възражение по чл. 91 ЗЗД за право на задържане. По отношение на същия е осъществена както общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването му е обусловило изхода на спора по предявените евентуални искове, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид решаването му в противоречие с посоченото от касатора решение № 45 от 22.04.2009 г. по т. д. № 483/2008 г. на ВКС, І т. о. Независимо, че разрешеният в този съдебен акт въпрос касае формирането на сила на пресъдено нещо при отхвърлено възражение за прихващане, а не на възражение за право на задържане, същият следва да бъде преценен като относима и за конкретния случай съдебна практика, тъй като нормата на чл. 298, ал. 4 ГПК е приложима и за двете посочени възражения. С оглед наличието на задължителна съдебна практика, касационното обжалване не може да бъде допуснато на останалите две поддържани основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което същите не подлежат на обсъждане.
Доколкото решаването му е предпоставено от отговора на първия въпрос, вторият поставен от касатора въпрос се явява такъв по правилността на обжалваното решение и не може да обоснове допускане на касационния контрол.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по последния въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като същият няма характер на обуславящ за конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от изложените към него аргументи, този въпрос е поставен с оглед несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на процесната сума предвид обстоятелството, че облигационната връзка между страните, породена от договора от 05.01.2007 г., не е прекратена. Следователно, в случая не се оспорва квалификацията на главните претенции, а изводите на съда, че не са налице предпоставките за тяхното уважаване на предявеното основание. Ето защо, не следва да бъде преценявано наличието на поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта относно евентуално предявените искове по чл. 254 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1230 от 16.06.2016 г. по т. д. № 550/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от [фирма], [населено място] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ евентуални искове: иск по чл. 254, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 108 133.58 лв., представляваща стойността на разходите за съхраняване на зърно (пшеница и ечемик) през периода 01.01.2008 г. – 29.06.2009 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 529.01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1230 от 16.06.2016 г. по т. д. № 550/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ главни искове: иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 107 484.85 лв., представляваща стойността на разходите за съхраняване на зърно (пшеница и ечемик) през периода 01.01.2008 г. – 29.06.2009 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 529.01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 31.01.2010 г. до 31.01.2013 г.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2833.25 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: