О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 26.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№322 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определене №125 от 04.07.08г. по ч.гр.д. №210/08г. на Л. окръжен съд е оставено в сила определение №31 от 23.04.08г., поправено с определение №34/30.05.08г. по гр.д. №544/07г. на Т. районен съд, с което е било прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл.108 от ЗС. Ищецът се позовава на решение №21/22.02.93г. на ПК А. , с което на наследници на Н. П. Б. е била възстановена собствеността върху пасище от 2,000 дка, находящо се в землището на гр. А., кв.”В”, местн.”Н” и нива от 0,800 кв.м., която наполовина попада в оградено място, а другата се ползва за път. Тъй като в решението на поземлената комисия не са описани границите на възстановените имоти, процедурата по възстановяване на собствеността не е завършила и правото на собственост върху тях не е възникнало за ищеца. Искът е преждевременно заведен и затова е недопустим. Прието е за неоснователно виждането на ищеца, че предявеният иск е по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Частна жалба срещу това определение е подадена от ищеца И. К. П.. В нея се поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР. В исковата си молба той се позовавал на осъществявано от него владение върху процесните имоти преди и по време на ТКЗ. , както и към настоящия момент. Тъй като община А. отказала да попълни кадастралния план и да нанесе тези имоти, с мотив, че има претенции от други лица за тях, той предявил иск пред съда иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, ч. който тази цел да бъде постигната. Твърди, че въззивният съд е дал неправилна квалификация на предявения иск като такъв по чл.108 от ЗС.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По въпроса за попълване на границите на спорния имот в кадастралната карта въззивното определение противоречало на решения и определения на ВАС, постановени в производства по обжалване на заповед на изпълнителния директор на А. по геодезия, картография и кадастър за попълване и за одобряване на кадастрална карта. Освен това жалбоподателят счита, че обжалваното определение противоречи на приетото в определение по гр.д. №907/96г. на ОС Велико Т. за правния интерес от установителен иск за собственост, на невлязло в сила решение на Л. окръжен съд по чл.53, ал.2 от ЗКИР и на решение №1200 от 13.07.04г. по гр.д. №585/03г. на ІV ГО на ВКС.
Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – предявеният иск е с правно основание чл.108 от З. , както е приел и въззивният съд. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Н. П. Б. ; че с решение №21 от 22.02.93г. на ПК А. е възстановена на наследниците на това лице собствеността върху процесните имоти, но без да са посочени границите им. Тези граници обаче съществуват и понастоящем. Направено е искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имотите и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението им, като преустановят пречките за ползването им. Тези изявления и искания сочат на иск по чл.108 от ЗС. Действително – в исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е ползвал процесните имоти преди ТКЗ. и след това, както и към настоящия момент; че повече от 10 г. чакал да се изработи помощен кадастрален план, в който имотите да бъдат нанесени, че е ангажирал геодезическа фирма за заснемане на имотите и въпреки това община А. отказала да ги нанесе в плана, поради претенции на други собственици. Тези изявления обаче не могат да доведат до извод, че предявеният иск е по чл.53, ал.2 от ЗКИР, който има съвсем различен предмет. Следва да се има предвид и това, че земи, които са имали земеделски характер към момента на образуване на ТКЗ. , подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, независимо от това дали бившите им собственици са продължили да ги владеят или не. Възстановяването на собствеността следва да се извърши с посочване на границите на имотите и едва след това възниква правна възможност да се иска нанасянето им в кадастралния план, ако това не е сторено, както и да се осъществява защита на правото на собственост по съдебен ред. В случая няма решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху конкретно определени имоти и затова страната не би могла да търси по съдебен ред защита на правото на собственост – нито по реда на чл.108 от З. , нито по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения: На първо място – практиката на ВАС, на която се позовава жалбоподателят, е по административни дела, които имат съвсем различен предмет и които не могат да послужат като основание за допустимост на касационното обжалване по едно гражданско дело. Освен това – невлезлите в сила решения и определения на гражданските съдилища също не са основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с тях спорните въпроси не са разрешени окончателно и те не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика по тези въпроси. Определението на Великотърновския окръжен съд, на което се позовава жалбоподателят, не влиза в противоречие с обжалваното в настоящото производство определение, тъй като спецификата на спора по настоящото дело е друга. Други въпроси се разглеждат и в посоченото решение №1200 от 13.07.04г. по гр.д. №585/03г. на ІV ГО на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №125 от 04.07.08г. по ч.гр.д. №210/08г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: