3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
С., 18.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1445/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от юрисконсулт Е. Д. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С., против въззивно решение от 14.6.2011 г. по гр.д.№1732/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав, в частта, с която са отхвърлени претенциите.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 22.11.2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 34 състав, в частта с която искът по чл.124, ал.1, във връзка с чл.415 ГПК по отношение на главницата е уважен за периода от месец ноември 2005 г. до месец април 2008 г. в размер на 2880,68 лева, ведно със законната лихва от 18.12.2008 г. до окончателното й изплащане, а искът за лихва за забава е уважен за периода от 31.12.2005 г. до 18.11.2008 г. в размер на 793,47 лева, както и в частта, в която в полза на ищеца [фирма] – С., са присъдени разноски от 270 лева, а на Н. Ц. Х. – разноски в размер на 190 лева. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта,в която исковете са уважени над така посочените периоди и размери, както и в частта, в която в полза на [фирма] – С., са присъдени разноски над 270 лева и исковете са отхвърлени в тази част като погасени по давност.
Въззивната инстанция е приела, че вземанията на ищеца са погасени с тригодишна давност, поради това, че същите представляват периодични платежи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в касационната жалба, касационният жалбоподател [фирма] – С. сочи като решаващ въпрос за изхода от спора, този за приложението на давностните срокове, с оглед извода на съда, че плащанията представляват периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което исковата претенция частично е погасена по давност.
На основание чл.292 ГПК с определение №191/06.4.2012 . по настоящото дело съдът е спрял производството по делото до произнасяне на ВКС ОСГТК по тълк.д.№3/2011 г.
С тълк.решение №3/ 18.5.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. ОСГТК на ВКС се произнесъл като приел, че “Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”.
Изложеното налага възобновяване на делото и произнасяне на съда по реда на чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Н. Ц. Х., посредством процесуалния си представител – адв. М. З., е депозирал отговор по чл.287 ГПК, с който оспорва касационната жалба. Претендират се разноски за касационното производство.
Третото лице – помагач – [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос, визиращ приложението на давността и по-специално дали в процесния случай следва да се приложи давността по чл.111, б.”в” ЗЗД или тази по чл.110 ЗЗД, с тълкувателното решение е даден отговор от ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция е постановила решението си в същия смисъл.
Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че след като законът е приложен точно и противоречието в практиката на съдилищата е преодоляна посредством постановяване на цитираното тълкувателно решение, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1445/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.6.2011 г. по гр.д.№1732/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав, в частта, с която са отхвърлени претенциите, по касационна жалба, вх.№66827/15.7.2011 г., подадена от юрисконсулт Е. Д. – процесуален представителна ищеца [фирма] – [населено място], [улица].
ОСЪЖДА да заплати на Н. Ц. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 104, вх.1, ап.14, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: