4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 18.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1261 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Г.-Т., против въззивното решение № ІІ-39 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 312 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г., с което е потвърдено решение № 180 от 6 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 737 по описа на районния съд в гр. Карнобат за 2010 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се твърденията на страните по спорния предмет и се сочи, че е налице забава на кредитора – ищцата с поведението си осуетява изпълнението на касаторката, но синът й и бивш съпруг на касаторката продължава да изпълнява поетите договорни задължения; налице е и основание за прилагане на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; при неуважаване на искането за отхвърляне на претенцията за разваляне на договора за издръжка и гледане, се иска произнасяне по предявения насрещен иск за заплащане на 2000 лева частично от 10070 лева – половината от доставяните издръжка и грижи от нея и ответника С. на ищцата за периода 4 юни 1993 г. – 1 септември 2008 г.; от представените доказателства е видно, че ищцата живее в жилището на сина си и че през 2008 г. по повод подадена жалба срещу касаторката от ищцата, отношенията между тях са преустановени; първата инстанция приела, че след 2007 г. ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора, но не е приел тезата за наличие на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; в тази му част решението е атакувано пред въззивния съд като немотивирано – за периода на изпълнение на договора са доставени грижи и издръжка приближаващи като абсолютна стойност стойността на полученото имущество; въззивният съд, вместо да даде отговор на стореното оплакване, извършва нова пълна преценка на договорното изпълнение и приема, че ответниците изобщо не са изпълнявали задълженията си по договора; съдът не се е произнесъл и по приложимостта на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – какъв е предметът, по който въззивният съд дължи произнасяне съгласно чл. 269 ГПК и какъв характер има съдебният акт, в който съдът се произнася по въпроси, непосочени в жалбата; съдът се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – в кои случаи хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД би намерила приложение, какви критерии следва да се изследват, за да се прецени приложимостта на тази разпоредба. Второто питане е обосновано с необходимостта да се въведат обективни критерии, за да се обоснове извод за незначителност на неизпълнената част на договора с оглед интересите на кредитора. Доказателства за противоречива съдебна практика не се прилагат.
Ответниците Т.К. С. от [населено място] и Р. М. С. от същия град, не представят отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че към момента на сключване на договора касаторката и ответникът С. са били съпрузи и придобитият имот по алеаторния договор е станал съпружеска имуществена общност; ищцата С. предвид установените заболявания, е имала нужда от обгрижване с оглед здравословното й състояние и възрастта й; в годините след прехвърлянето на имота отношенията в семейството били добри, но от това обстоятелство не може да се направи извод за полагане на грижи и даване на издръжка под каквато и да е форма за продавачката; през 1999 г. ищцата започнала да напуска [населено място] и престоявала за известно време в [населено място] при дъщеря си, а през 2007 г. окончателно се преместила да живее при дъщеря си и внучката си, където живее и до момента; през 2007 г. ответникът С. престанал да посещава [населено място]; майката на касаторката е подпомагала ищцата със зимнина, но това не е изпълнение на длъжниците по договора; установено е подпомагане на ищцата от други лица и натрупване на задължения по потребителски сметки на ищцата; по делото не се установило, че С. са полагали непосредствени или чрез трето лице грижи за ищцата и те не са изпълнявали задълженията си по сключения договор; по предявения насрещен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД е прието, че не се установява по безспорен начин полагане на грижи от страна на касаторката спрямо ищцата, поради което предявеният иск е недоказан.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
К. поставя два правни въпроса, вторият от които не може да стане основание за допускане на касационното обжалване. Както се приема в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. К. съд в соченото тълкувателно решение разяснява, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му; произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая въззивният съд изобщо не се е произнесъл по наведеното от касаторката възражение за наличието на хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. След като задължението на съда по чл. 269, изр. второ ГПК безспорно е ограничено до посоченото в жалбата, то касаторката е следвало да постави правния въпрос за липсата на произнасяне на въззивния съд по този основен въведен от нея довод във въззивното производство. Липсата на поставен правен въпрос обаче препятства допускането на касационното обжалване, тъй като, както приема отново цитираното ТР, в този случай касационният съд не е властен сам да посочва общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
При този извод по втория поставен правен въпрос следва да се приеме, че и първия поставен въпрос не би могъл да обоснове допускането на касационното обжалване. Това е така, защото, макар съдът да е заключил, че задълженията на приобретателите по сделката не са били изпълнявани изцяло, а не само от 2007 г., то също е посочено и разбирането на съдебната практика, че кредиторът по договор за гледане и издръжка има ежедневни нужди да му бъде осигурявана храна, домът му да бъде почистван, самият той да бъде обслужван при болест и немощ, а ищцата с оглед здравословното й състояние е имала нужда от обгрижване и грижите и издръжката не са й били предоставяни от длъжниците. В този аспект и с оглед нуждите на ищцата интересът й от изпълнението на договора е получаването ежедневно на грижи и осигуряване на издръжка. Независимо от обстоятелството, че въззивният съд е разгледал доказателствата за неизпълнението на договора от 1999 г. насетне, то възможното противопоставяне на касаторката би могло да бъде единствено възражението за незначителност на неизпълнението с оглед интересите на кредитора, а по такъв въпрос вече беше разяснено, че касационното обжалване в конкретния случай не може да се допусне.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІІ-39 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 312 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: