3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 601
София , 19.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 405/2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Л. Й., М. Л. Й. и М. Е. М. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г състав № 4363 от 15.07.2011г. по гр.д.№ 4879/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът И. Т. Т. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и моли да му бъдат присъдени разноски. Ответниците Д. С. Д. и Е. Х. В. също считат, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 33 състав от 09.03.2009 г. по гр.д.№ 15758/2007 г. и е отхвърлил предявените от Н. Л. Й., М. Л. Й. и М. Е. М. искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградените в УПИ ХІV-3 в кв. 6, по плана на [населено място], м. „Г.-Г-6-1ч., три гаражни клетки.
В. съд е приел, че извършеният строеж не е незаконен, тъй като за него са издадени строителни книжа. Вторият извод е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск следва да посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде защита на спорното право. Според съда защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В конкретния случай в хода на производството по делото не е доказано по какъв начин наличието на процесните гаражни клетки пречи на ищците като съсобственици да упражняват правото си на собственост в пълен обем – намиращата се в дворното място жилищна сграда е с един вход откъм улицата, а трите гаража се намират в дъното на парцела. Липсват събрани доказателства дворното място, да се ползва за друга цел освен да обслужва построената в мястото жилищна сграда и с построяването на тези гаражни клетки не се възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищците.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросите: 1. обуславя ли се основателността на негаторния иск по чл.109 ЗС от законността на извършения строеж т.е. винаги ли е неоснователен иска ако строежът е извършен въз основа на част или пълна техническа документация и формално е законен строеж или съдът трябва да провери всички факти и обстоятелства по извършеното строителство, включително и неговата правна допустимост, както и 2. следва ли освен твърдения за извършено незаконно строителство ищецът да посочи в исковата молба и с какво то пречи за упражняване на правото му на собственост.
По първия въпрос действително мотивите на съда противоречат с цитираната от касатора съдебна практика, според която неоснователно по смисъла на чл.109 ЗС действие е налице не само когато строежът е незаконен, но и когато е построен въз основа на одобрени строителни книжа , които противоречат на строителните правила и норми. Но това разрешение не е формирало самостоятелно решаващите изводи на съда, защото той е отхвърлил иска и поради друго принципно съображение по приложението на чл.109 ЗС и то е че съществуващото строителство по принцип не смущава правата на ищците т.е. и дори и при незаконно строителство не са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск, търсената защита по който надхвърля въздействието върху вещното право на ищците. По този въпрос съществува съдебна практика както по отменения ГПК – ТР 31/1985г. на ВС, ОСГК, така и по чл.290 ГПК – решение по гр.д.№ 457/2009г. на ВКС, І г.о., според които искът по чл.109 ЗС дава правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта, затова самият факт на изграждане на незаконна постройка не дава основание да се иска премахването й , освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. Тази практика е съобразена от въззивния съд.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат , защото няма данни такива да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г състав № 4363 от 15.07.2011г. по гр.д.№ 4879/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: