4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
София, 19.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1450 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Г. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. И., против въззивното решение № 101 от 24 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 224 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 191 от 25 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 1494 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2009 г. за отхвърляне на иска на С. против К. В. К. от [населено място] за заплащане на сумата над 9374,20 лева до предявения размер от 16 хиляди евро, ведно със законната лихва от 27 юли 2009 г. върху разликата.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, защото справедливо съдът приел, че страните закупили апартамент и че ответницата не заплатила нищо от цената, а касаторът е заплатил всичко сам; неправилно обаче е прието, че ответницата е купувач, без да е заплатила нищо, не е надарена и не е наследила; неоснователно е приетото от въззивния съд, че цената е тази, отразена в нотариалния акт от 2004 г. – според приложената операционна бележка касаторът превел на продавача сумата от 28800 евро и разликата до задатъка от 3200 лева представлява сумата от 32 хиляди евро и тази сума е описана и в протокола на кантората за недвижими имоти като продажна цена на имота, а и не съществува нормативен акт, който да задължава страните да заявяват пред нотариуса пазарната цена и да вписват същата в нотариалния акт; апелативният съд неправилно се е придържал към стария принцип на твърдите цени, а сега данъчната оценка на имота се е увеличила над два пъти, като актуалната данъчна оценка е използвана от ответницата по делото за делба на апартамента; неморално е този, който не е заплатил нищо от цената, да търси компенсация за две години ползване на имота. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване – въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон въпреки наличието на представените по делото документи за банков превод, протокол за намерение, приложената към исковата молба данъчна оценка, като константната практика на съдилищата във връзка със сметноправните отношения по съсобствеността трябва да стане на база действителната им настояща пазарна оценка (представят се две решения на окръжен и районен съд, от което само второто е заверено като влязло в сила); конкретният касационен въпрос е за разглеждането на всеки конкретен правен спор от ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът излага и своята критика по текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата К. В. К. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че няма писмени или гласни доказателства за изявление на касатора, че е надарил ответницата с нейната половина от имота – няма данни за наличие на косвено дарение, страните са съсобственици на по ? идеална част от имота и отношенията между тях с оглед плащането на цената следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като не са обвързани от друга облигационна връзка; правилно първоинстанционният съд е приел, че цената на имота е тази по нотариалния акт, не се представят доказателства от продавача, че действително е получил по-голяма сума от описаната в нотариалния акт, а и касаторът не може да прави възражение за различна сума, защото не е отрекъл авторството на подписа си под нотариалния акт; при съобразяване на датата на връчената нотариална покана от ответницата и пазарния наем за 26 месеца и 23 дена, дължимото обезщетение за ползване само от страна на касатора е от 4879 лева, която следва да бъде прихваната от дължимата от ответницата за покупката сума от 14253,20 лева, а възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване.
Според задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В случая касаторът явно е целял да атакува само втория извод на съда – по съобразяването на базата, на която следва да се определи цената, половината от която е дължима от ответницата. Относимият правен въпрос в случая предвид изводите на съда е въпросът за това обстоятелството, че липсват данни продавачите да са получили по-голяма от описаната в нотариалния акт цена и че ищецът не е оспорил подписа си под нотариалния акт, препятства ли възможността да се доказва действително заплащане на по-висока цена от описаната в нотариалния акт. Подобен правен въпрос обаче не е поставен, поради което и липсва основание по такъв проблем касационното обжалване да се допусне. Касаторът е избрал да акцентира усилията си във връзка с липсата на преценка на представените пред съда доказателства в полза на неговите твърдения за действително заплатената цена, но процесуалноправен въпрос по действията на съда по преценката на доказателствата също не е поставен. Изложеното по естеството си представлява посочване на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. второ ГПК, които обаче биха могли да се вземат предвид от съда едва в случай на допускане на касационното обжалване. След като не е посочен правен въпрос, отговор на който да се даде в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, то и преценката на представената от касатора съдебна практика е ненужна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 101 от 24 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 224 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2011 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: