О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
София, 19.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛСОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1108/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. – , против въззивно решение №9/08.4.2011 г. по гр.д.№282/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №48/13.8.2010 г. по гр.д.№ 206/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, в която е уважен искът на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД против Д. М. М. и М. Т. М., и двамата от [населено място], и искът е отхвърлен за подробно посочените два поземлени имота, товарен автомобил “Форд”, мотопед “Сузуки”, ремарке за лек автомобил, тип “З.” и 168 дяла от капитал на [фирма] – [населено място], собствени на Д. М..
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай не е налице и не е доказано основателното предположение за придобиване на имущество от престъпна дейност, извършена от ответника по иска М., за която той е осъден с влязла в сила присъда за държане на 25 броя патрони “М.” и 16 броя “стоп патрони”, тип “М.” към 22.3.2007 г., който посоченото лице притежава законно. Изложени са изводи, че доказването на тази връзка е абсолютно необходимо условие за уважаване на иска по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД. Изложени са изводи за доказване доходите на въззивниците М. и не е прието за основателно становището на К., че за доходи на законни източници в процесния случай следва да се приемат само тези от трудовите им книжки и декларираните пред НОИ и НАП.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че Бургаският апелативен съд се произнесъл по съществения за изхода на делото въпрос относно необходимостта от наличието на причинна връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество, което е обусловило изхода от делото, като обратното становище се застъпва в решение №671/09.11.2010 г. по гр.д.№875/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Като основание за допускане на въззивното решение по този въпрос се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В изложението се поставя и втори въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно “Допустимо ли е едва във втората инстанция да се правят фактически твърдения за конкретните събития, които са били споменати общо в отговора на исковата молба, но не са били конкретизирани в първата инстанция, нито е искано да бъдат събирани доказателства в подкрепа дори на общото твърдение ?”. Въпросът се поставя във връзка с изводите на съда относно доказване доходите от законни източници на ответниците по исковата молба.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Д. М. М. и М. Т. М., посредством процесуалния си представител – адв. С., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. В. решение по посочения иск не следва обаче да бъде допуснато до касационно обжалване. Действително по първия от решаващите изводи на окръжния съд е поставен релевантен за спора въпрос – относно необходимостта от наличието на причинна връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество. По посоченото като противоречиво решение №671/09.11.2010 г. по гр.д.№875/2010 г. на ВКС, ІV г.о., обаче е даден отговор само на въпроса “за критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му”. Налице е очевидно несъответствие между поставения въпрос и този, на който е отговорено в цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Поради това обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения въпрос и на посоченото от касационния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По поставения въпрос обаче е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №607/29.10.2010 г. по гр.д.№1116/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Съгласно посоченото решение е прието, че “…съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Казаното се отнася и до данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имуществото на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпната дейност, за която при наличните условия на чл. 3 ЗОПДИППД е започнало производството от К. /арг. и от чл. 31 от закона – възможност за сезиране на НАП и ползване на събраните по ЗОПДИППД доказателства в данъчното производство, когато се отхвърли исканото по чл. 28 ЗОПДИППД/. Необходима е, поради изложеното и връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпната дейност, която има предвид специалния закон. Изводът следва и от изричните разпоредби в закона, включително и от заглавието. Въпросното имущество се определя от закона, като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИППД/. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/ – тя да се следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях.”. В резюме съдът е стигнал до заключение, че “имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД, трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник.”.
В процесния случай законът е приложен точно, тъй като за престъпната дейност, за която е осъден ответникът по иска Д. М. – държане на 25 броя патрони “М.” и 16 броя “стоп патрони”, тип “М.” към 22.3.2007 г., не може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с нея.
По втория поставен от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос, а именно “Допустимо ли е едва във втората инстанция да се правят фактически твърдения за конкретните събития, които са били споменати общо в отговора на исковата молба, но не са били конкретизирани в първата инстанция, нито е искано да бъдат събирани доказателства в подкрепа дори на общото твърдение ?”, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като решаващият извод на съда, за да не бъде уважена въззивната жалба от К. – София, е за липсата на основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност. Този решаващ извод на Бургаския апелативен съд сочи на липса на елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, което е основание за отхвърляне на претенцията.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №9/08.4.2011 г. по гр.д.№282/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№3343/12.5.2011 г., подадена от К.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: