3
Ч.т.д.№ 450/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр. София, 20.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 450/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на Г. П. Я. срещу определение №2397 от 23.12.2011 г. по ч.р.д. №4400/2011 г. на САС , с което е потвърдено определение № 14 767/07.10.2011 г на СГС, ГК постановено по гр.д. №3714/2010 г. за прекратяване на производството по иск на жалбоподателя срещу [фирма]-гр.София с правно основание чл.134 ЗЗД във връзка с чл.26 ЗЗД и чл108 ЗС.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответната срана по жалбата [фирма]-гр.София изразява становище за нейната неоснователност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е приел за недопустим косвен иск с правно основание чл.134 ЗЗД, съдът се е основал на обстоятелството, че [фирма] , чиито права срещу ответника се предявяват от ищеца като кредитор на това дружество е заличен в търговския регистър. Приел е също така, че последващото възобновяване на процедурата по ликвидация на [фирма] с решение на СГС от 02.06.2011 г. по гр.д. № 223/2011 в хипотезата на чл.273 ал.ТЗ не възстановява правосубектността на заличеното вече от търговския регистър след процедура по ликвидация дружество. Ето, защо и доколкото заличеното дружество, чиито права срещу ответника са предмет на иска по чл.134 ЗЗД се явява необходим другар в процеса на ищеца-жалбоподател, то исковото производство се явява недопустимо.
От страна на частния жалбоподател се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за : допустимостта на обжалвания акт при положение, че има висящо производство по преюдициален въпрос, за обвързаността на съда от предходно произнасяне на въззивен съд по същия процесуален въпрос и за последиците от възобновяването по чл. 273 ал.2 ТЗ на ликвидационното производство на заличен търговец, с оглед неговата правосубектност.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. С оглед изложеното, първият въпрос за допустимостта на обжалвания акт, с оглед висящ преюдициален спор по иск по чл.29 от ЗТР, относно действителността на вписване на заличаването на дружеството в търговския регистър не се явява обуславящ произнасянето на въззивния съд с обжалвания акт, тъй като изобщо не е бил повдиган в производството пред него или преди това, а в настоящето производство се навежда за пръв път и се представят за пръв път доказателства за наличие на такъв спор /копие от искова молба и други/,при положение, че в касационното производство е недопустимо събиране на доказателства и навеждане на нови обстоятелства.
Въпросът за обвързаността на съда от предходно произнасяне на въззивен съд по същия процесуален въпрос, също се явява несъотносим, тъй като не би се отразил на резултата от конкретното произнасяне по съществото на спора по единствения обуславящ изхода по спора въпрос: за последиците от възобновяването по чл. 273 ал.2 ТЗ на ликвидационното производство на заличен търговец, с оглед неговата правосубектност. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение напълно в унисон със задължителната практика на ВКС: Р №124/26.11.2009 г. по т.д. № 152/2009 г. на ВКС, ТК, І отд. И Р №2/17.02.2010 г. по т.д. №401/09 на ВКС, І т.о. и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и с константната практика на ВКС в множество други свои съдебни актове.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита, че липсва основание а допускане до касация,поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2397 от 23.12.2012 г. по ч.р.д. №4400/2011 г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: