3
Ч.т.д.№ 460/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр. София, 20.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 460/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.София срещу определение №1813 от 01.02.2011 г. по в. ч. гр.д. №1057/2011 г. на СГС, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 27.10.2010 г. по гр.д №8024/2008 за оставяне без уважение молбата на пълномощника на [фирма]-гр.София за изменение на определението от 02.10.2009 г. по същото дело в частта за разноските.
Ответникът по жалбата Мария Л. Т. изразява становище за нейната неоснователност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 27.10.2010 г. по гр.д №8024/2008 за оставяне без уважение молбата на пълномощника на [фирма]-гр.София за изменение на определението от 02.10.2009 г. по същото дело в частта за разноските, съставът на въззивния съд е приел, че принципно при прекратяване на производството по делото, ответникът по иска на Мария Л. Т. за застрахователно обезщетение [фирма]-гр.София има право на разноските направени в съдебното производство по него.За да се присъдят същите, обаче е небходимо изрично поискване отправено в надлежна форма до съда. Прилагането на доказателства за направени разноски т страна на ответника само по себе си не е основание за присъждането им, при липса на изрично искане в тази насока.
От страна на частния жалбоподател се поставя като обуславящ изхода на спора за разноските на ответника въпросът за дължимостта на разноските на ответника при прекратяване на производството по иска срещу него, когато е направено изрично искане за приемане на доказателства за направени на такива преди постановяване на съдебния акт и по реда на чл.192 ал.4 от ГПК /отм./ е поискано изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие с практиката на съдилищата . За обосновка на това твърдение се прилагат копия от актове на ВКС и съдилищата : определения на ВКС по гр.д. №5889/2007 на ГК,ІІІ г.о., по ч.гр.д. № 85/2009 на на ГК ІІІ г.о. на ВКС, по ч.т.д. № 60/2009 г. на І т.о. на ТК на ВКС, по чтд. №300/2008 г. на ІІ т.о. на ТК на ВКСи по гр.д. №1393/2003 г. на ГК на ВКС и по гр.д. №340/2008 г. на ОС-Велико Търново.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че не е налице противоречие в произнасянето по спорния въпрос с цитираната приложена съдебна практика, доколкото същата се отнася до случаите, когато е безспорно самото надлежно и своевременно отправено до съда искане за присъждане на направените разноски от ответника по прекратеното съдебно производство.
За настоящия случай, в който липсва такова искане се отнася изцяло посочената и приложена към отговора на частната жалба от ответника по нея практика на ВКС: Определение №520 от 14.09.2009 г. по ч.т.д. 097/2009 г. на ТК, ІІ т.о. на ВКС , в която се приема, че във всички случаи за да има право на разноски по чл.64 ал.2 ГПК/отм./, респ. по чл.78 ал.4 от сега действащия ГПК е необходимо страната да е направила искане за присъждането им. Следователно липсва разминаване в практиката на ВКС, респективно: на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос като основание за допускане до касация.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за допускане до касация, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение №1813 от 01.02.2011 г. по в. ч. гр.д. №1057/2011 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: