3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1642 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. В. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Л. К., против въззивното решение № 4859 от 19 август 2011 г., постановено по гр.д. № 12227 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е отменено решение № ІІІ-86-98 от 20 май 2010 г., постановено по гр.д. № 14708 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. в частта му за разпределяне за ползване на семейното жилище и вместо това семейното жилище е предоставено за ползване на ищцата С. С. В. (Т.) и касаторът е осъден да го освободи.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, защото въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК (отм.) във връзка с ППВС № 12/71 е приел, че е невъзможно съвместното ползване на придобитото в режим на съпружеска имуществена общност жилище с площ от 350 кв.м. – досега ползваните помещения от касатора в сутерена на сградата и първия етаж са приспособени за жилищни помещения и към тях има санитарни помещения и самостоятелен вход. В допълнителна молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса относно съвместното ползване на семейното жилище в противоречие с практиката на ВКС; по въпроса относно съвместното ползване на семейното жилище при противоречиво разрешаване от съдилищата. Представят се три решения на първоинстанционен съд без заверка за влизането им в сила, поради което не могат да послужат за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата С. С. Т. (В.) от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. М. А. и В. Б., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че семейното жилище е еднофамилна къща на два етажа; от заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи се установява, че за да се обособят две самостоятелни жилища със сервизни помещения е необходимо извършване на съответно преустройство, като отделното ползване на къщата не е възможно при липсата на външна стълба или самостоятелна стълба близо до входа, както и самостоятелни сервизи и то така, че всеки да може да ползва самостоятелно своите обособени части; разделянето е невъзможно без да се извършат преустройства и разпределението на жилищните помещения е възможно само при общо ползване на сервизите; установени са конфликтни отношения между страните, изразили се във вербална и физическа агресия; обстоятелството, че страните живеят в семейното жилище съвместно до момента няма връзка с търпимостта помежду им.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя въпрос по приложението на чл. 107, ал. 1 СК (отм.) относно условията за съвместното ползване на семейното жилище. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 12/71 г. По поставения въпрос касационният съд вече е имал случай да се произнесе с решение по чл. 290 и сл. ГПК. Така в решение № 247 по гр.д. № 239 за 2009 г., ІV г.о., съобразявайки соченото ППВС, ВКС приема, че в т. 10 от него се разрешава въпросът в кои случаи семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища – в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т.е. в зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими; отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз, когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог, когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Само такива отношения на търпимост позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения.
При наличието на уеднаквена съдебна практика и дадено от въззивния съд разрешение напълно в съответствие с нея, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Ответницата не претендира присъждане на разноски, а и доказателства за сторени такива не се представят по делото, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4859 от 19 август 2011 г., постановено по гр.д. № 12227 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: