5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1517 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – п. за т.п. П., чрез процесуалния му представител адв. И. И., против въззивното решение № ІІІ-106 от 28 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 922 по описа на окръжния съд в Бургас за 2011 г., с което е потвърдено решение № 371 от 21 март 2011 г., постановено по гр.д. № 8081 по описа на районния съд в Бургас за 2010 г. в обжалваната му част за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на О. К. Х. от [населено място], обл. Б., възстановяването на Х. на заеманата преди уволнението длъжност и осъждането на касатора да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на 306,85 лева – искът над този размер до предявения от 3507,90 лева е отхвърлен като погасен чрез прихващане.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано, защото неправилно е прието от съда, че не е получено съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ във връзка с чл. 11 К. за уволнението на Х., тъй като работодателят е изпълнил задължението си и е поискал съгласие двукратно, но представените писма са подписани само от председателя на СЖБ, а ръководството на синдикалната организация не се изчерпва само с председателя й и не може да се направи обоснован извод за наличие на формирана валидна воля за това несъгласие; предвид липсата на валидна воля работодателят приема, че е налице мълчаливо съгласие за съкращаването на работниците и служителите; представените писма от синдиката не са мотивирани, не са посочени конкретните причини за всеки един случай поотделно, няма доказателства, че са достигнали до работодателя; обстоятелството, че обективираното в отговора на синдиката несъгласие с уволнението на ищеца не е съобразено по същество от работодателя не прави уволнението незаконосъобразно, което следва от чл. 344, ал. 3 КТ; волеизявлението на синдиката няма задължително обвързваща работодателя сила; законосъобразността на уволнението е доказана от работодателя – взето е решение на компетентния орган, щатът е действително съкратен, налице е щатно разписание със съответната промяна преди уволнението, извършен е подбор. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: как следва да се тълкува договореното в К. между страните „….в случай на писмен отказ, същият задължително се мотивира, като се посочват конкретните причини за отказа…” – чл. 11, ал. 1 К. и може ли да се приеме, че представените писма от синдиката са мотивирани и то за всяко едно лице поотделно; има ли наличие на формирана валидна воля (мнозинство) за това несъгласие от компетентния за това по смисъла на чл. 333 КТ колективен синдикален орган съгласно § 1, т. 6 КТ, така както са представени отговорите до работодателя еднолично и самото волеизявление на председателя на синдиката има ли задължително обвързваща сила за работодателя. Представят се две решения на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК и едно неотразено като влязло в сила решение на въззивен съд, което поради това не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените решения на ВКС представляват задължителна съдебна практика, поради което касаторът фактически твърди основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в този смисъл т. 2 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Ответникът О. К. Х. от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния си представител адв. Р. Ц., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищецът е бил член на синдикална организация; според чл. 11, ал. 2 К. при уволнение поради съкращаване на щата се прилага предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ; на първото искане на работодателя за даване на съгласие е отговорено с писмо от 25 ноември 2009 г. с даден мотивиран отказ на искането за уволнение на лица по списък, между които и касаторът; на второ искане е отговорено с писмо от 18 януари 2010 г. с мотивиран отказ за уволнение на лицата, поради което не е налице изискваното от закона предварително писмено съгласие на синдикалния орган; клаузата, с която в К. е въведено мълчаливо съгласие в случай на недаване отговор от синдиката в 10 дневен срок като по-неблагоприятна за работниците и служителите не следва да се прилага на основание чл. 50, ал. 2 КТ; синдикалният орган освен това е спазил и десетдневния срок за мотивиран писмен отговор – представените писма не са оспорени и оборени от ответника както по съдържание, така и по достоверност на отбелязаните изходящи дати, а и работодателят не е доказал кога до синдиката са достигнали съответните искания; писмата, в които е изразено несъгласие, са подписани от председателя на синдикалната организация и до установяване на противното, което не е сторено от работодателя, сочат наличието на валидно изявление от представителен орган на организацията; неоснователно е твърдението, че отказите не са мотивирани, тъй като в тях се сочат конкретни причини за недаване на съгласие на посочените лица, между които и ищеца; на основание чл. 344, ал. 3 КТ съдът отменя заповедта само на основание недадено съгласие от синдикалния орган.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Първият поставен от касатора въпрос е за тълкуване на договореното в К. между страните „….в случай на писмен отказ, същият задължително се мотивира, като се посочват конкретните причини за отказа…” – чл. 11, ал. 1 К. и може ли да се приеме, че представените писма от синдиката са мотивирани и то за всяко едно лице поотделно. По този въпрос съдът е посочил, че в отказите се изтъкват конкретни причини за недаване на съгласие на посочените лица, между които и ищеца. Това е и видно от самите откази, приложени в първоинстанционното производство – съответно стр. 136-140 и стр. 144-147. В посочения и поддържан от касатора текст на К. – чл. 11, ал. 2, се дават правилата за действие на работодателя и синдикалния орган в случай на уволнение поради съкращаване на щата и при намаляване обема на работа. Договорено е, че писменият отказ задължително се мотивира и се посочват конкретните причини за отказа, без да е изрично установено, че това касае всеки работник поотделно. Предвид предприетото масово съкращение и действията на работодателя в тази връзка, в отговорите на синдиката е заявено принципното възражение по опорочаване смисъла на договореностите по чл. 11, ал. 2 К. и е посочено, че не са представени актуални протоколи за извършен подбор към момента на стореното от работодателя искане, които да удостоверяват поименно основателността именно тези лица от списъка да подлежат на съкращение (първият отказ), както и неотстраняване на вече посочените от синдиката недостатъци и други такива (вторият отказ). В случая чрез питането си работодателят внушава наличието на по-големи задължения при закрилата от страна на синдиката спрямо своите задължения за мотивиране на съответното искане. Освен изложеното, по подобен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, поради което искането за допускане на касационното обжалване по този въпрос е неоснователно.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване и по втория поставен от касатора проблем. Твърди се, че представените откази на синдиката са подписани еднолично от председателя на синдикалната организация, който не е компетентен да изразява подобно несъгласие. Според представената съдебна практика – решение № 490 по гр.д. № 1315 за 2009 г., ІІІ г.о., съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не от неговия председател. В другото представено съдебно решение – № 417 по гр.д. № 788 за 2009 г., ІV г.о., ВКС приема, че синдикалното ръководство по смисъла на §1, т. 6 ДР КТ включва председател и секретар; въпросът за представителните им права пред трети лица обаче се урежда според устава на съответната синдикална организация; съгласието за уволнение при хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ се взема от синдикалния орган, а въз основа на взетото от колективния орган решение, представляващият организацията, когато това е предвидено, уведомява работодателя писмено. Изрично касационният съд сочи, че уведомлението, изходящо от председателя, не удостоверява едноличното му решение, а волята на синдикалния орган, чието решение както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение спазването на установената процедура по приемането му, не подлежи на съдебен контрол в производството по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ. В случая и двата отказа са подписани от председателя на организацията, като в първия изрично освен това се сочи, че на заседание на организацията било разгледано искането на работодателя и отказът е даден в резултат на взетата от организацията позиция. Ето защо правилно и съответно на представените доказателства съдът е приел, че писмата, в които е изразено несъгласие, са подписани от председателя на синдикалната организация и до установяване на противното, което не е сторено от работодателя, сочат наличието на валидно изявление от представителен орган на организацията.
Ответникът Х. претендира заплащане на сторените за касационното производство разноски, но изрично е посочил, че ги иска само в случай, че касационната жалба бъде разгледана, какъвто не е настоящият случай, поради което касационният съд не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІІІ-106 от 28 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 922 по описа на окръжния съд в Бургас за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: