2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 558
София, 24.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1133/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗАД [фирма] срещу въззивно решение № 644 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 112/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.11.2009 г. по гр.д.№ 3717/2007 г. на Софийски градски съд. С последното касаторът е осъден да заплати на основание чл.226 КЗ на К. К. А., Камелия К. Д., М. К. Д. и С. Б. Г., наследници на починалата при ПТП В. Д. Д. обезщетение в размер на по 20 000 лв., а на първия ищец в размер на 10 000 лв., предявени като частични от вземане общо в размер на по 40 000 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса „за случайното събитие” и относимостта му към деликтната отговорност. Позовава се на решение № 773 от 02.07.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 1924/2007 г., ІV г.о. и Решение № 1343 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5820/2007 г., ІІ г.о., в които е прието, че основателността на претенцията по чл.45 ЗЗД е обусловена от наличието на виновно поведение на деликвента, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. В противоречие с тези решения въззивният съд приел, че самото наличие на вреда обуславя гражданската отговорност на делинквента, респ. тази на застрахователя.
Ответниците по касация чрез процесуалния си представител възразяват срещу допустимостта на касационното обжалване, като излагат и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни в процеса страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по см. на чл. 45 ЗЗД и тези на чл.226, ал.1 КЗ, пораждащи основание за ангажиране отговорността на ответника „застраховане“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на увреждащото пътно-транспортно произшествие за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищците по повод смъртта на наследодателката им. Прието е, че макар и починалата да е допринесла с поведението си за този резултат, застрахованият при ответника и настоящ касатор водач е следвало при наличие на добра видимост и с оглед на колебливото поведение на пострадалата да я възприеме като опасност за движението и да намали скоростта, независимо че към момента на удара тя е била ниска.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Разрешението на поставения въпрос, така както е формулиран в цялост не е обусловило изхода на спора, тъй като по делото не е твърдяно, нито е прието за установено, че вредоносния резултат се дължи на случайно събитие. Обратното, съдът е приел, че вредите, претърпени от ищците в резултат на настъпилия летален изход на наследодателката им са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите деяние. Преценката за наличие или липса на причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, а оттук – и като предпоставка за ангажиране на пряката отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ е част от правораздавателната дейност на въззивния съд. Същата е свързана с анализ на събраните по делото доказателства с цел формиране на вътрешното убеждение на съда относно приетите за установени правно-релевантни факти по конкретното дело, от които зависи основателността на исковете. Допуснатите грешки при преценката на доказателствата и при прилагането на материалния закон съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на съдебния акт, но са неотносими към основанията за селекция на касационната жалба, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Изложеното позволява да се приеме, че касаторът не е установил наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание да се откаже касационното му обжалване, без да се обсъждат сочените от него допълнителни критерии по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 644 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 112/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: