4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1627 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н.с. за о. и н. „А. б.” – М. с адрес в [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Е. П., против въззивното решение № 3293 от 6 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 4738 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № ІІ-78-28 от 22 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 21491 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. в частта му за признаване за незаконно и е отменено уволнението на З. Ч. З.-Ц., З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати сумата от 3462 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото преди датата на подбора двама от петимата редактори са напуснали касатора и са останали трима; посоченото от съда щатно разписание няма нищо общо с подбора; лицето Г. Н. към 15 април 2010 г. не е работил като редактор при касатора, а е назначен като такъв две седмици след подбора; няма нормативна основа, която да определя броя на членовете на комисията по подбора – между двамата членове на комисията не е имало противоречие, та да не може да се вземе решение, към момента на подбора във вестника са работели шестима служители, трима от които са административен персонал и никой от тях не би могъл да оценява трудовата дейност на редакторите; извършеният подбор е обхванал критериите за оценка на журналистическите задачи на всеки един от оценяваните редактори, закрилата по отношение на К. не може да опорочи цялостната дейност и направените в съответствие с чл. 329 КТ констатации на комисията; по силата на К. участието на К. в комисията е задължително; ако беше обсъдил представените по делото доказателства съдът не би стигнал до погрешните си изводи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът е приел, че извършеният подбор е незаконосъобразен защото комисията е съставена от четен брой – двама души и така е незаконосъобразен; комисията е обсъждала факти по чл. 333 КТ; в комисията по подбора е участвало оценявано в подбора лице – Е. К. (по тези три въпроса се твърди противоречивото им разрешаване от съдилищата); при наличния минимален брой на служителите на касатора, какъв да е броят на членовете на комисията; може ли да се пренебрегне разпоредбата на К. (по тези два проблема се твърди значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото). Представят се три определения на ВКС в производството по чл. 288 ГПК, които не формират съдебна практика и не могат да послужат за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК, решение на въззивен съд без отразяване за влизането му в сила, което също не може да бъде преценявано поради този факт в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и решение на ВКС по отменения ГПК и решение на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК.
Ответницата З. Ч. З.-Ц. от [населено място] не представя отговор на жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема от фактическа страна, че за осъществяване на подбор е формирана комисия от двама служители – от главния редактор и редактор, председател на синдикалната организация, като подборът е извършен между трима души, включително и участващия в комисията редактор; между страните било безспорно, че към датата на извършване на подбора на длъжността редактор работело и друго лице, което не било включено в подбора поради наличие на здравословни проблеми; комисията е обсъждала факти по чл. 333 КТ, което е недопустимо; от правна страна съдът приел, че извършеното съкращаване в щата е реално и е обхванало длъжността, заемана от ищцата – взето е било решение от компетентен орган; основателно е единственото наведено основание от ищцата за незаконосъобразност на уволнението – не е проведен законосъобразен подбор поради незаконен състав на комисията, както и поради невключване в подбора на лице, което е било на същата длъжност и участието в комисията на лице, едновременно в качеството оценяващ и оценяван; четири месеца след съкращаването на ищцата е назначено лице на същата длъжност.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
По първите три въпроса касаторът поддържа, че е налице противоречивото им разрешаване от съдилищата, но доказателства за такова не представя. Както беше отразено по-горе, представените определения по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика и не могат да бъдат използвани при преценката на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а и освен това дори поставените в тях за разглеждане въпроси по съответните касационни жалби не съвпадат и дори не са сходни с посочените от касатора. Двете съдебни решения – решение № 744 от 17 юли 2006 г., ІІІ г.о. (неизвестно по кое дело и по описа за коя година), както и решение № 287 по гр.д. № 90 за 2009 г., ІV г.о., разглеждат съвсем различна проблематика – така в първото решение ВКС тълкува показателите за подбор след промяната на чл. 329 КТ, както и че подборът се извършва от работодателя, а не от съвета за социално сътрудничество, а във второто решение се дава задължително тълкуване на въпросите дали съдебният контрол на извършения подбор обхваща и фактическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения, както и дали законосъобразното извършване на подбора изисква спазване на формална процедура и документиране.
Първият и третият от поставените въпроси не обуславят допускането на касационното обжалване и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като изводът на въззивния съд за незаконност на подбора е подкрепено с три основания – незаконен състав на комисията само от две лица, невключването в подбора на лице, подлежащо на подбор, и участието в комисията на лице, което едновременно е било в качеството на оценяващ и на оценяван. Всяко едно от тези основания е довело до извода за незаконност на подбора, но въпроси касаторът е поставил само спрямо първото и третото основание, без да сезира съда с питане относно второто. Ето защо, дори и да се допусне касационното обжалване, това не би довело до различен резултат.
Вторият поставен въпрос – относно обсъждането от страна на комисията по подбора на факти по чл. 333 ГПК, не е изведено в правните изводи на съда като основание за незаконност на подбора, поради което не обуславя допускането на касационното обжалване, след като не е налице съответното правно разрешение.
На следващо място се пита при наличния минимален брой на служителите на касатора, какъв да е броят на членовете на комисията. Питането представлява искане за даване на правен съвет от страна на съда, което не може да бъде сторено в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. На последно място е зададен въпросът може ли да се пренебрегне разпоредбата на К.. Този свой въпрос касаторът е обвързал с твърдението в касационната жалба, че влезлият в сила К. изисква в комисията по подбора да участва и представител на синдикатите, обаче довод за незаконност на подбора поради това изискване на К. не е изложен в обжалваното решение, поради което поставеният правен въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3970 от 30 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 1017 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: