4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1608 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. М. В. от [населено място], приподписана от адв. П. В., против въззивното решение № 3985 от 1 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 3652 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е оставено в сила решение № ІІІ-81-107 от 22 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 4451 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. за отхвърляне на иска на В. за признаване по отношение на З. С. М., че касаторът е собственик на недвижим имот в [населено място], товарен и лек автомобил.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, основано на неверни твърдения на съда – приема се, че допълнението към въззивната жалба е направено на 17 юни 2011 г., а датата на устните състезания е била най-рано на самото съдебно заседание – 20 юни 2011 г., което е тринадесет дена след подаването на допълнението на въззивната жалба и съдът е бил задължен да укаже на жалбоподателя, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на ГПК, но не го е направил; решението е без мотиви, тъй като е доказано безспорно, че ищецът е имал многократно по-високи доходи от ответницата; и първоинстанционното решение е без мотиви – съдът се е позовал на свидетелски показания на бащата на ответницата, а тези показания не променят доказването с писмени доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че районният съд отхвърлил иска без мотиви, а градският съд потвърдил решението също без мотиви и с неверни изводи; видно от събраните писмени доказателства безспорно е доказана фрапираща разлика между доходите на страните по време на брака и то в полза на ищеца, което води до неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон; съдът е длъжен да анализира правилно събрания доказателствен материал и да направи обосновани изводи въз основа на него; в случая това не е направено и решението е в нарушение на ГПК.
Ответницата З. С. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. П., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че във въззивната жалба няма въведени доводи в какво се състои порочността на обжалваното решение; с молба от 17 юни 2011 г. въззивникът е поискал да се допълни въззивната жалба, като е изложил основанията си за неправилност на решението, но молбата е подадена след приключване на устните състезания и делото е било обявено за решаване; това уточнение въззивникът е имал възможност да направи още след подаването й – в течение на повече от половин година; въззивният съд споделя установената от първата инстанция фактическа обстановка и направените прецизни изводи въз основа доказателствата; доказателствата във въззивната инстанция не са достатъчни да обосноват неправилност на първоинстанционното решение.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по отношение на решаващите изводи във въззивното решение.
Според процесуалните правила на действащия ГПК, условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай както в касационната жалба, така и в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се е задоволил да посочи пороците на въззивното решение според своето виждане и съответно на интереса си, но твърдените основания не представляват поставен правен въпрос по разрешение, дадено от въззивния съд и обусловило изхода на спора, а са по естеството си основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тези основания обаче биха могли да бъдат предмет на разглеждане от ВКС едва в случай на допускане на касационното обжалване. Основният довод на касатора е за нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в липса на преценка на представения доказателствен материал, както и за липса на мотиви на въззивното, а и на първоинстанционното решение. Твърди се още, че съдът е бил длъжен да укаже на касатора да отстрани недостатъците във въззивната си жалба. Правен въпрос по нито едно от разрешенията на въззивния съд обаче не се поставя – бил ли е длъжен въззивният съд според правилата на ГПК (отм.) да се произнесе по допълнението на въззивната жалба дори в случай, че тя е подадена (в случая е докладвана на съда) след приключване на устните състезания; могъл ли е въззивният съд при приложимост на правилата на отменения ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционното решение; могат ли обстоятелствата по чл. 21 СК (отм.) да се установяват с гласни доказателства и могат ли гласните доказателства да се предпочетат пред писмените, като по този последен въпрос е било необходимо да се пита дължи ли въззивният съд произнасяне по този въпрос, тъй като доводи в тази насока са сочени в допълнението на въззивната жалба, но съдът не се е произнесъл, и пр.
Ответницата М. не претендира заплащане на разноски за касационната инстанция, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3985 от 1 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 3652 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: