ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 636
гр.София, 25.07.2012 г
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 464/2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. С. Р. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-A състав от 17.02.2012г. по гр.д.№ 5471/2011г.
Ответниците Л. С. С. и П. А. П. изразяват становище , че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос в изложението за допускане на касационното обжалване не е правен по смисъла на TP 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 31 състав от 07.01.2010г., гр.д. № 6056/1O г.., с което са отхвърлени главният иск по чл.76 ЗС и евентуалния по чл.75 ЗС . Съдът е приел, че ищецът е установил фактическа власт върху имота в периода 2002-2003г., когато му е предадено владението с договор за дарение, сключен в писмена форма. От показанията на свидетелите А. и В. обаче е установено, че при посещенията си у ответниците не са виждали ищеца да ползва втория етаж, по стълбището ищците държали саксии с цветя, които трайно са възпрепятствали нормалния достъп до втория етаж. Съдът е кредитирал показанията като основани на редовни наблюдения пред противоречащите си показания на свидетелите Й. и М., основани на епизодични възприятия. Поради недоказано фактическо господство над вещта към момента на отнемане на владението, искът по чл.76 ЗС е приет за неоснователен.
Евентуалният иск по чл. 75 ЗС също е приет за неоснователен, поради отсъствие на владение повече от 6 месеца преди нарушението – отнет достъп до къщата на 03.02.2010г. или до дворното място през м.март 2009г.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.З ГПК по въпроса, формирал решаващите изводи на съда , за критериите, по които следва да се кредитират показанията на свидетелите , които противоречат на показанията на други свидетели, тъй като по този въпрос ГПК е непълен и би било полезно да се създаде съдебна практика.
Преценката за достоверността на гласните доказателства е суверенно право на решаващия съд, а на касационен контрол подлежи спазването на процесуалните правила за цялостно обсъждане на доказателствата , отчитане на възможната заинтересованост на свидетелите и мотивиране на изводите за невъзприемане на едни или възприемане на други свидетелски показания. Поставеният в този аспект въпрос от касатора е разрешавай многократно в съдебната практика, включително и в тази по чл.290 ГПК. В решение 65 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г., IV г. о., ГК е прието, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля и съвкупно с целия доказателствен материал по делото като във всички случаи съдът трябва да мотивира изводите си. В случая тази практика е съобразена и касаторът не поставя въпрос за изоставянето й поради неточно тълкуване на закона, с оглед на което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.З ГПК.
В. от горното Върховният касационен съд, I г.о.
ОПРЕДЕЛИ :
Не допуска касационно обжалване въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-A състав от 17.02.2012г. по гр.д.№ 5471/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: