5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
София, 25.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1584 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на СОУ „Св. Св. К. и М.” [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. М., против въззивното решение № 163 от 23 август 2011 г., постановено по в.гр.д. № 340 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2011 г., с което е потвърдено решение № 176 от 3 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 281 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. в обжалваната му част за отмяна на дисциплинарното уволнение на Р. Л. Ш. от [населено място], за възстановяването й на длъжността „директор” и за присъдените разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, защото заповедта за дисциплинарно уволнение се основава на констативен протокол, чиито констатации също сочат, а и в заповедта за налагане на наказанието точно е посочено времето на извършване на нарушенията по съответните точки на заповедта – явно е, че не е спазен срокът за утвърждаване на Списък-образец № 1, по т. 3 моментът на извършването на нарушението е датата на сключването на трудовите договори, по т. 5 е посочено кога осемте бройки за възпитатели са били освободени и в какъв срок директорът е следвало да ги обяви в бюрото по труда като свободни, а и кога са назначени осемте възпитатели; неразделна част от заповедта е констативният протокол за извършената проверка, като и в двата документа ясно се сочи, че нарушенията на трудовата дисциплина са в периода от началото на учебната 2009-2010 г.; при описването на всяко нарушение е посочено и кога е извършено, въпреки, че точни дати не са цитирани, но моментът на тяхното извършване е определен и конкретизиран; описаните нарушения се обхващат от чл. 187, т. 10 КТ и е описана всяка законова разпоредба, регламентираща задължението на директора на училището да извършва определени действия; заключението на съда за това, че дисциплинарните нарушения не са квалифицирани по чл. 187 КТ не е логично следствие от данните в заповедта; директорът е отсъствал в малък период от време, а констатираните нарушения и бездействието е за период, когато тя е била на работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса за посочването на период на нарушенията на трудовата дисциплина вместо на конкретни дати, е в нарушение или неизпълнение на изискванията за необходимите реквизити по чл. 195 КТ; съдът е приел за допустим иска за оспорване на дисциплинарното наказание „уволнение” срещу училището, а по изключение при дисциплинарно наказание не следва ли искът да бъде насочен срещу органа, наложил наказанието. Отговорът на поставените въпроси се търси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Р. Л. Ш. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. П., в отговор на жалбата по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – за нарушенията, описани в т. 1, 3, 5 и 7 от заповедта не е посочено времето на извършване на нарушението; част от нарушенията са с еднократно извършване и не е допустимо чрез посочване на период и то от значително време, да се индивидуализират по признака време; констативният протокол също не съдържа време на извършване на нарушенията по посочените точки от заповедта – в нарушение на цитираните разпоредби и без окончателно съгласуване с Р. С., на 30 септември 2010 г. ищцата е утвърдила Списък-образец № 1, а в заповедта за уволнение се сочи, че документът е утвърден, без да е спазен срокът 30 септември 2010 г. и така не може да се установи на коя от двете дати се приема, че документът е утвърден; в протокола не е посочена дата на нарушението по т. 3; в протокола, както и в заповедта, не е посочено кога осемте бройки за възпитатели са се освободили, в какъв срок директорът е следвало да ги обяви в бюрото по труда като освободени и кога са назначени осемте възпитатели; в протокола не е посочена датата на извършването на нарушението по т. 8 от заповедта, поради което следва да се приеме, че констативният протокол не запълва пропуските в заповедта относно непосочване на време на извършване на част от нарушенията; тази липса води до невъзможност работникът да осъществи защита срещу уволнението, както и до невъзможност съдът да установи дали са изтекли давностни срокове за налагане на наказанието; тази липса не може да се попълва с доводи в процеса на оспорване на заповедта; в заповедта не е обосновано и не са изложени мотиви относно виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата, с което да са спазени изискванията на чл. 186 КТ, а и една част от визираните нарушения касаят въпроси, решаването на които е свързано с целесъобразност; двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл по отношение на нарушенията осигуряване на целодневна организация на учебния ден за учениците от първи клас и организацията на обучението по физическо възпитание и спорт и отдаването под наем на един от физкултурните салони – нарушенията са констатирани на 19 октомври 2010 г., а заповедта за уволнение е издадена на 10 януари 2011 г.; нарушенията по т. 1, 2, 3, 4 и 5 са констатирани на 28 септември 2010 г. и на 15 октомври 2010 г., като и за тях не е спазен двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ; налице е и несъответствие при част от нарушенията между фактическо и правно основание – например по т. 6 от заповедта.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените правни въпроси, които след необходимото им уточняване от състава на касационния съд са следните: посочването на период, в който са извършени нарушенията на трудовата дисциплина, вместо конкретни дати, в нарушение ли е на изискванията за необходими реквизити по чл. 195 КТ; допустим ли е иск за оспорване на дисциплинарното наказание „уволнение” срещу училището в случай, когато трудовото правоотношение е възникнало на основание чл. 61, ал. 2 КТ.
По първия въпрос следва да се съобрази задължителната съдебна практика, намерила израз в решение № 857 по гр.д. № 1068 за 2009 г., ІV г.о. В соченото решение при уеднаквяване на съдебната практика ВКС постановява, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието и с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.
В разглеждания случай хипотезата, посочена от касационния съд като изключение от правилото за посочване на момента на осъществяване на съответното нарушение, не е налице. При процесните нарушения откриването на точния момент на извършването на нарушението е възможно като отделно действие и не е необходимо контролирането на действията на работника или служителя да се осъществява само като краен резултат. Ето защо по поставения правен въпрос даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на задължителната съдебна практика, а при наличието на такава не е необходимо допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Извън посоченото следва да се подчертае, че липсата на отразяване на съответните дати в заповедта, както и в документа, на който заповедта се основава, не е единственото основание на въззивния съд, обусловило крайния резултат по спора, а още е прието, че не е обосновано виновното поведение на ищцата, и е налице изтичане на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по част от констатираните нарушения. По тези заключения на въззивния съд правен въпрос не е зададен.
По втория правен въпрос следва да се съобрази задължителната съдебна практика, постановена от ВКС в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2010 г., ОСГК, в което ВКС приема, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава ХVІ КТ, в т. ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ (с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл); за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то (волеизявлението) и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган; последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна (процесуално легитимирана) страна – ответник по тях. Предвид правилното разрешение на съда по поставения правен въпрос следва да се приеме, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 163 от 23 август 2011 г., постановено по в.гр.д. № 340 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: