6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 26.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.02.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 302 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „И. И.”АД, [населено място] против въззивно решение на Бургаския окръжен съд № 128 от 19.10.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 441/2010 год., с което е потвърдено решение № ХІІ – 1726/21.12.2009 год., по гр.д.№ 4756/2008 год. и по предявения от ТД [фирма], гр. Б. срещу касатора , като ответник и НАП, като правоприемник на Агенцията за държавни вземания, установителен иск, основан на чл. 124, ал.4 ГПК е прието за установено, че издаденият на 09.04.2002 год. в [населено място] запис на заповед за 2 750 000, подписан в частта на ценната книга под „ издател” и „авалирал” от управителя на ищцовото ТД, към момента на издаването му- б.ж. на [населено място] инж. Т. Г. Х., е неистински документ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.200, ал.3 ГПК и чл.101, ал.1 ГПК – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.2 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Позовавайки се отново на въведеното с касационната жалба оплакване за неправилно тълкуване на процесуалната разпоредба на чл.200, ал.3, изр. последно ГПК, касаторът твърди, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право, а именно: процесуално редовно ли е проведено от страната по делото оспорване на заключението на вещото лице, ако това оспорване е направено не докато трае изслушването му, а преди това – след представяне на експертизата в съда, но преди приключване на съдебното заседание по изслушването на експерта, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради липса на трайна съдебна практика.
Едновременно с така въведения селективен критерий касаторът поддържа и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като аргументира същото със съображения, че доколкото в постановеното от състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 64 от 18.01.2010 год., по ч. т. д.№ 846/2009 год. е прието, че „процесуалното действие по едно дело е редовно, дори и ако е извършено пред родово некомпетентен съд, то по аргумент на по- силното основание следва да се приеме, че процесуалното действие на страната е редовно, ако е направено пред същия родово компетентен съд, независимо, че правото на защита, чието проявление е оспорване на заключението на допуснатата специализирана експертиза, не е упражнено в съдебното заседание по изслушването и.”
Вторият въпрос на процесуалното право, по който съдът неправилно се е произнесъл и който според касатора, обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл.280,ал.1, т.3 ГПК е свързан с приложението на чл.101 ГПК и по – конкретно: длъжна ли е оспорващата експертното заключение страна по делото да изложи подробни аргументи за своите възражения, за да се допусне извършването на допълнителна експертиза и следва ли решаващият съд при липса на подробна детайлна аргументация, в изпълнение изискването на чл.101 ГПК да укаже на страната да конкретизира и обоснове своите възражения и едва след дадените указания да се произнесе по евентуалното допускане на допълнителна съдебна експертиза.
Във вр. с твърдението за неправилна преценка за достоверност на съдебната експертиза касаторът е поставил и порцесуалноправния въпрос, който доуточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията и по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е дали решаващият съд е длъжен да допусне изготвяне на допълнително или повторно заключение, когато е налице изрично изявление от в.л. за липса на достатъчно сравнителен материал.По отношение на последния е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, по аргумент на противното от възприетото в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І-во г.о на ВКС № 466 от 27. 05. 2010 год., по гр.д.№ 1297/ 2009 год. на І-во г.о..
Ответната по касационната жалба страна – [фирма], [населено място] е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките – основна и допълнителна, въведени с чл.280, ал.1 ГПК и извършено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отъждествяване на същите с основанията за касационно обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение въззивният съд е споделил изцяло, като основани на закона и на доказателствения материал по делото фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че отсъствието на изпълнен от предходния управител на ищцовото ТД- б.ж на [населено място], инж. Т. Г. Х., подпис в частта на процесната издадена ценна книга под „издател” и „авалирал” се отразява на автентичността на документа и само по себе си е достатъчно, за да се отрече истинността му, с което исковата претенция по чл.124, ал.4 ГПК е доказана.
Изграденият от въззивния съд краен правен извод е аргументиран изцяло със заключението на допуснатата и изслушана в хода на процеса съдебно- графологическа експертиза, според категоричното заключение на която подписите, положени за „издател” и „авалирал” в запис на заповед от 09.04.2002 год. за 2 750 000 лева с падеж 02.05.2007 год. не са изпълнени от лицето Т. Г. Х., чието име е вписано, а от друго лице, имитирало подписа му. Позовавайки се на своевременно депозираното от вещото лице заключение въззивният съд е отрекъл при постановяване на първоинстанционното решение да е нарушено правото на защита на страната, чрез невъзможност за оспорването му, предвид липсата на надлежно извършеното такова, към датата на проведеното съдебно заседание.
Следователно от преценката на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че първият и третият от поставените от касатора въпроси на процесуалното право, макар и важни за правото въпроси, като ирелевантни за постановения краен правен резултат по делото, не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Тези въпроси въобще не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, тъй като в нито един момент в хода на делото, предхождащ назначаването на специализирана съдебно- графологическа експертиза и нейното изслушване касаторът не е оспорил вида или обема на представения в с.з. от 03.11.2009 год. за изследване сравнителен материал, като не е налице и изявление на експерта, който категорично е застанал зад направените в заключението му констатации, за неговата недостатъчност.
Поради това, дори и да се приеме, че когато се касае за процесуалноправен въпрос, то не е наложително въззивният съд конкретно да се е произнесъл по същия, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като тези му порочни процесуални действия, да са опорочили крайния правен резултат във вреда на касатора, то сочената хипотеза, по изложените по- горе съображения, също отсъства.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че подложения на изследване от експерта сравнителен материал е върху различни по своя характер документи, в период близък до този на съставяне на процесния менителничен ефект, като част от същия – договор за покупка на моторно-превозно средство от 12.12.2003 год. е и с нотариална заверка на подписа на инж.Т. Г. Х.- б.ж. на [населено място].
Що се касае до поставения процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.101 ГПК, то същият се явява значим по см на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото БРС, позовавайки се на липсата на ясно формулирани от страната задачи и основания за допускане на тройна съдебно- графологическа експертиза, е оставил без уважение искането и, обективирано в депозирана в датата на проведеното съдебно заседание на 11.12.2009 год., в канцеларията на съда молба, за отменяна на постановеното в същото определение за приключване събирането на доказателства и е даване ход по същество на делото.
По отношение на същия този въпрос, не е осъществено поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според приетото в т.4 на ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС визираният критерий за селекция е предпоставен било от необходимост за корективно тълкуване на приложимата правна норма, когато същата непълна, неясна или вътрешно противоречива, било когато се налага изоставяне на създадената от съдилищата неправилна практика по приложението и, или правилна, но сътворена при други обществено икономически отношения, следва да бъде осъвременена.
В случая такива доводи не са наведени от касатора, нито се установяват от данните по делото.
Освен, това нормата на чл.101 ГПК е ясна и приложението и не създава проблеми в практиката на съдилищата, а е налице и трайно установена съдебна практика във вр. със същата, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна.
Според последната, следващото от нормативната уредба на чл.101 ГПК изискване, което вменява в задължение на въззивния съд служебно да следи за нередовността на процесуалните действия на страната и да ги счете за неизвършени, само в хипотезата, че предварително е дал срок за отстраняване на недостатъка, ведно с надлежни указания за това и в този срок той не е бил поправен, не касае съдържанието по същество на самото процесуално действие, доколкото по този начин би било нарушено диспозитивното начало и принципът на равенството на страните в процеса.
Поради това и недаването на конкретни указания на страната относно съдържанието на проведеното от нея оспорване заключението на допуснатата и изслушана от съда специализирана експертиза, както и посочване на необходимостта от аргументация му не попада в хипотеза на чл.101 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че процесуално поведение – оспорване, което по силата на изрично разпореденото от чл.200, ал.3 ГПК може да бъде осъществено до края на заседанието, в което вещото лице се изслушва няма само по себе си, за своя правна последица задължаване съда да назначи разширена експертиза или да постави допълнителна задача на експерта.
Горното разбиране следва от обстоятелството, че за съда не съществува законово вменено му задължение да възприеме безкритично заключението на вещото лице, а да го обсъди на общо основание заедно с останалите доказателства по делото, независимо от възраженията които страните правят срещу него, поради което както при наличие на изразено несъгласие от страна на последните, така и при отсъствие на такова, решаващият съд може да не основе непременно съдебния си акт на доклада на в.л. Следователно всякога преценката относно необходимостта от допълнително поставена задача или разширяване състава на възложената експертиза е суверенно право на решаващия съд, а правилността на тази преценка, като относима към основанията за касационно обжалване и правилността на крайния правен резултат по делото се явява ирелевантна за допускане на касационния контрол и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответната по касационната жалба страна – ТД [фирма], на осн.чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени своевременно заявените деловодни разноски, възлизащи според представения договор за правна защита и съдействие от 11.03.2011 год. в размер на внесената сума от 300 лв..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаския окръжен съд № 128 от 19.10.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 441/2010 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА „И. И.”АД, [населено място] да заплати на ТД [фирма], гр.Б. сумата 300 лева / триста лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: