5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
С., 24.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 915/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Лай – гражданин на Великобритания, чрез процесуалния му представител адв. В. Д., срещу решение № 711 от 03.05.2011 г., постановено по гр. д. № 233/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 731 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 436/2009 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 45 979.55 евро, претендирана като платена на отпаднало основание по развален предварителен договор от 16.10.2006 г., и е потвърдено решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на предявените от касатора искове за заплащане на сумите 1 587 евро – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 15.12.2008 г. – 25.03.2009 г., и 4 698 евро – неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД за периода 11.11.2007 г. – 25.03.2009 г., като са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 5 552.65 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон – чл.9 ЗЗД, чл.20 ЗЗД, чл.20а ЗЗД, чл.166 ЗЗД и чл.179 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. поддържа, че въззивният съд е излязъл извън предоставените му от чл.269 ГПК правомощия като се е произнесъл по въпроси, които не са били спорни между страните – съставлява ли учредената от ответника ипотека разпоредителна сделка с имота, обект на предварителния договор, и развален ли е валидно договорът. Навежда доводи за несъответствие със закона и с доказателствата по делото на решаващия извод на въззивната инстанция за отсъствие на възникнало в негова полза право да развали едностранно предварителния договор поради неизпълнение на установеното в клаузата на чл.4.2 от договора задължение за ответника – продавач да не сключва каквито и да било сделки с имота без съгласие на купувача. Развива и съображения за противоречие с действителната обща воля на страните на даденото от съда тълкуване на договорните клаузи на чл.4.2 и чл.4.1, релевантни за преценката на правните последици от учредените от ответника ипотеки върху поземления имот и правото на строеж за изграждане на процесния имот.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК : „1. Сключена ли е сделка /договорни ипотеки/ с процесния имот или само с правото на строеж за изграждането му; 2. При ипотекирано право на строеж, което е ипотекирано преди изграждането на имота, и впоследствие той е бил изграден като самостоятелен обект, ще премине /се простре/ ли ипотеката по право и върху самия имот; 3. Учредените две договорни ипотеки представляват ли сделки, попадащи в категорията на чл.4.2 от процесния договор /а именно „каквато и да било сделка”/ и за него възниква ли правото да развали договора с едностранно изявление и без предизвестие. 4. Необходимо ли е тълкуване на чл.4.2 от договора във връзка с чл.4.1 от същия или той /чл.4.2 от договора/ е достатъчно ясен и не се нуждае от тълкуване.”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК като се твърди, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС в решение № 1029/14.07.1999 г. по гр. д. № 337/99 г. на ВКС, V г. о.; решават се противоречиво от съдилищата /за което са представени множество искови молби и невлезли в сила решения на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд/ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Поискано е присъждане на разноски за касационното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от Г. А. Лай против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 45 979.55 евро, претендирана като платена на отпаднало основание цена по развален предварителен договор от 16.10.2006 г. за покупко – продажба на недвижим имот /апартамент № А219, на втори етаж, ниво V3, с площ от 55.40 кв. м., ведно със съответните идеални части от сбщите части на сградата, находящ се в Сграда А на Комплекс „А. хайтс” в землището на [населено място]/, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху подлежащата на връщане цена и на неустойка за забава по чл.4.2 от договора, Софийски апелативен съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като сключеният между страните предварителен договор не е развален едностранно от ищеца – купувач с отправено във формата на нотариална покана изявление от 15.12.2008 г.
Изводът, че едностранното волеизявление на купувача не е породило целените правни последици /разваляне на предварителния договор/, е аргументиран с отсъствието на посоченото в поканата основание за възникване на уговореното в чл.4.2 от договора право на купувача да се освободи едностранно от договорната връзка, а именно – виновно неизпълнение на поетото от продавача задължение по чл.4.1 от договора да не сключва каквито и да било сделки, засягащи имота, обект на предварителния договор, и незавършване на строителството на апартамента в уговорените срокове. По отношение на сроковете е прието за установено, че строителството е завършено своевременно с отчитане на предварително предоставения от купувача на продавача гратисен период, като купувачът е уведомен надлежно за това след съставянето на акт обр.15 за апартамента. Неизпълнението на задължението за въздържане от разпоредителни сделки с апартамента без съгласие на купувача е счетено за недоказано по съображения, че сключените от продавача, като обезпечение на ползван банков кредит за построяване на сградите в Компелкс „А. Х.”, два договора за ипотека с обект поземления имот и правото на строеж за изграждане на сградите на комплекса, не съставляват сделка със самия имот, обект на предварителния договор, по смисъла на чл.4.2 във вр. с чл.4.1, б.”б” от договора между страните. Въззивният съдебен състав се е позовал на буквалния текст на клаузата на чл.4.1, б.”б”, предвиждащ задължение за продавача да не извършва сделки и действия с имота, които „увреждат интересите на купувача”, откъдето е направил извод, че след като са учредени преди изграждане на апартамента с цел набавяне на средства за построяването му и не правят невъзможно прехвърлянето на собствеността без тежести върху имота, ипотеките не увреждат интересите на купувача. Мотивирал е и становище, че само по себе си учредяването на договорна ипотека върху терена и правото на строеж за изграждане на апартамента не би могло да се разглежда като сделка с апартамента по смисъла на чл.4.1, б.”б” от предварителния договор, тъй като ипотеката би преминала върху изградения впоследствие апартамент само при условие, че не бъде заличена, а представените по делото извлечения от регистъра на Агенция по вписванията доказват, че ответникът е заличавал поетапно ипотеките за всички апартаменти в Комплекс „А. Х.”, за които е сключвал окончателни договори за продажба.
Преценявайки решаващите изводи на въззивния съд и въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на конкретното дело, но са от значение за правилността на въззивното решение, а не за формирането на решаващата правна воля на въззивния съд и за изхода на делото. Въпросите предполагат ревизиране на извършената от съда преценка по повод съдържанието на обективираните в чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор клаузи, на обосноваността и законосъобразността на възприетите в резултат на тяхното тълкуване изводи и в частност – на извода, че учредените от продавача договорни ипотеки върху поземления имот и правото на строеж не съставляват сделки с обекта на самия договор и не попадат в кръга на действията по чл.4.1, б.”б”, с чието извършване е обвързано правото на купувача да развали едностранно договора. Поради относимостта им към релевантните за правилността на съдебния акт касационни основания по чл.281, т.3 ГПК въведените въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е липсата на твърдените от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Произнасянето на въззивния съд не противоречи на практиката в решение № 1029 от 14.07.1999 г. по гр. д. № 337/1999 г. на ВКС, V г. о., постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, в което е застъпено становище, че учредената в хода на строителството ипотека върху поземления имот и правото на строеж се разпростира по право и върху построената в имота сграда /съответно върху обектите в нея/ след завършване на строителството. Това становище е възприето напълно от решаващия състав на Софийски апелативен съд, който се е позовал на цитираното решение, но е приел, че в разглеждания случай разпростирането на ипотеките върху процесния апартамент не съставлява действие, увреждащо интересите на купувача по смисъла на чл.4, ал.1, б.”б” от договора, предвид целта на учредяването им /обезпечаване изпълнението на поетото от продавача задължение да построи в срок апартамента и да прехвърли собствеността му на купувача/ и доказания по делото факт, че продавачът е заличавал всички ипотеки, преминали върху обектите в построените сгради на Комплекс „А. Х.”, непосредствено преди да сключи окончателни договори за продажбата им с всеки отделен купувач. Останалите приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения са ирелевантни за преценката на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не съдържат отбелязване да са влезли в сила и според разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват източник на съдебна практика.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не може да се приеме за съществуващо по причина, че така, както са формулирани, поставените от касатора въпроси са от значение единствено за правилното решаване на конкретния правен спор, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 233/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, заявеното в отговора на касационната жалба искане за разноски не може да бъде уважено поради непредставяне на доказателства за извършени разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 711 от 03.05.2011 г., постановено по гр. д. № 233/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :