3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 26.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 160/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Тотка А. П. от [населено място] срещу определение № 233 от 01.10.2013 г., постановено по т. д. № 3322/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на Тотка П. срещу въззивно решение № ІІ-2/25.03.2013 г. по гр. д. № 1374/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона – чл.69, ал.1, т.2 и т.4 ГПК.
Ответниците [фирма] /в несъстоятелност/ – чрез синдика Б. Ч., и [фирма] изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Подробни съображения излагат в писмени отговори по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че касационната жалба на Тотка П. срещу въззивното решение по гр. д. № 1374/2011 г. на Бургаски окръжен съд е процесуално недопустима, тъй като с решението е разгледан иск по чл.135 ЗЗД с цена 1 532.90 лв. и с оглед ограничението на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. При преценката за недопустимост на жалбата са взети предвид предмета на обявената за относително недействителна сделка – недвижим имот, и представеното по делото удостоверение изх. № 70-ІІ-301/16.09.2010 г. на [община] относно данъчната оценка на имота, възлизаща на 1 532.90 лв. В зависимост от това е направен извода, че след като съответстващата на данъчната оценка на имота цена на иска по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК е под 5 000 лв., въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Законодателното изменение е в сила от 21.12.2010 г., след която дата на касационно обжалване подлежат само въззивните решения по граждански и търговски дела с цена на иска над 5 000 лв., съответно над 10 000 лв.
Обжалваното пред първия тричленен състав въззивно решение е постановено по иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за продажба на недвижим имот. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК размерът на цената на иска за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на имота. Според разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС, цената на иска, посочена от ищеца при предявяването му или определена от съда по правилото на чл.70 ГПК, остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите впоследствие промени в паричната стойност на спорното право са без значение за нея; В случаите, когато цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на недвижим имот, релевантен момент за определянето й е моментът на предявяване на иска като промяната в данъчната оценка, представена при завеждане на делото, не води до промяна на цената на иска.
В исковата молба, с която е предявен искът по чл.135 ЗЗД, ищецът е посочил цена на иска 1 532.90 лв., препращайки към данъчната оценка на продадения имот. Исковата молба е постъпила в Бургаски районен съд на 17.06.2010 г., а с молба от 20.10.2010 г. по делото е представено удостоверение изх. № 70-ІІ-301/17.09.2010 г., издадено от [община], от което е видно, че данъчната оценка на имота за 2010 г. е 1 532.90 лв. При тези обстоятелства първият тричленен състав на ВКС е направил обоснован и законосъобразен извод, че цената на предявения иск по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК се съизмерява с данъчната оценка на имота – 1 532.90 лв. и че след като тя не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела – 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка за допустимост на касационното обжалване предвид пазарната цена на имота – 32 000 лв., и настъпилото след предявяване на иска увеличение на данъчната му оценка. По аргумент от чл.69, ал.1, т.2 ГПК пазарната цена е ирелевантна за цената на иска, след като недвижимият имот има данъчна оценка. Настъпилата след завеждане на делото промяна в данъчната оценка също няма значение за цената на иска и не води до промяната й, както това е указано в цитираното тълкувателно решение.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 233 от 01.10.2013 г., постановено по т. д. № 3322/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :