3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
С., 26.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 148/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. Д. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу определение № 316 от 21.12.2011 г. по т. д. № 1129/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба против въззивно решение № 142 от 23.06.2011 г. по в. гр. д. № 209/2011 г. на Сливенски окръжен съд в частта, потвърждаваща решение № 133 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 4617/2010 г. на Сливенски районен съд в частта за отхвърляне на предявените от жалбоподателя срещу ПК “Успех” – [населено място] войвода, искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договор за наем на недвижим имот от 01.06.2008 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението като твърди, че същото е неправилно поради незаконосъобразност на извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на касационното обжалване предвид цената на установителните искове и ограниченията за достъп до касация, установени в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Развива съображения, че исковете за нищожност са неоценяеми, с оглед на което моли определението да бъде отменено, а делото – върнато на същия тричленен състав за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът ПК “Успех” – [населено място] войвода, не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на Д. Д. в качеството на [фирма] срещу частта от решението по гр. д. № 209/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с която е потвърдено постановеното от Сливенски районен съд решение по гр. д. № 4617/2010 г. в частта за отхвърляне на предявените от едноличния търговец против ПК “Успех” два установителни иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за наем на недвижим имот от 01.06.2008 г., тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, тъй като цената на всеки един от исковете е под въведените с чл.280, ал.2 ГПК ограничителни прагове за достъп до касационно обжалване. Цената на исковете – 2 484 лв., е определена според правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК – като сбор от дължимия наем за една година /12 месеца х 207 лв./, след като е взето предвид, че с исковете се цели разрешаване на спор за съществуване на договор за наем.
Определението е правилно.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В § 26 ПЗР на ЗИДГПК е предвидено, че законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като с § 25 ПЗР на ЗИДГПК е постановено, че по действалия до влизане на закона в сила процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, производства. Висящността на производството пред Върховния касационен съд настъпва с подаване на касационната жалба, поради което по аргумент за обратното от § 25 ПЗР на ЗИДГПК въведените с новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК процесуални правила за достъп до касационно обжалване са приложими спрямо всички касационни жалби, подадени след датата на влизане в сила на ЗИДГПК – 21.12.2010 г.
Касационната жалба, с която е бил сезиран тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, е подадена на 25.07.2011 г. Предвид датата на депозиране на жалбата, законосъобразна е преценката на първия тричленен състав, че допустимостта на касационното обжалване е обвързана с предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК в новата редакция, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. В съответствие със закона е и изводът, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на всеки от предявените установителни искове, която е под въведените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационен контрол. Предмет на съдебно установяване с исковете е нищожността на сключения между страните договор за наем, т. е. спорът се свежда до съществуването на договора. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК постановява изрично, че исковете за съществуване на договор за наем имат цена, която се определя като сбор от дължимия наем за една година. Д. на частния жалбоподател за неоценяем характер на исковете е неоснователен, тъй като противоречи на закона – чл.69, ал.1, т.5 ГПК, а и на константната практика на ВКС, в която по категоричен начин е възприето становището, че исковете за установяване нищожност на договор за наем са оценяеми по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК. Цената на всеки един от исковете по чл.26, ал.2 ЗЗД е 2 484 лв., т. е. под въведените в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ ограничителни размери за касационно обжалване на въззивни решения по граждански и търговски дела. При тези обстоятелства настоящият състав приема за напълно обоснован и законосъобразен изводът на първия тричленен състав за необжалваемост на атакуваното с касационната жалба въззивно решение, с оглед на което намира, че обжалваното определение за оставяне на жалбата без разглеждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 316 от 21.12.2011 г., постановено по т. д. № 1129/2011 г. от тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Х. Д. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 142 от 23.06.2011 г. по в. гр. д. № 209/2011 г. на Сливенски окръжен съд в частта, потвърждаваща решение № 133 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 4617/2010 г. на Сливенски районен съд в частта за отхвърляне на предявените от Д. Д., действащ като [фирма], против ПК “Успех” – [населено място] войвода, искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договор за наем на недвижим имот от 01.06.2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :