3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София,07.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2819/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на финансите срещу определение № 50 от 25.02.2013 г., постановено по т. д. № 919/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е прекратено на основание чл.278, ал.4 ГПК производството по насрещната касационна жалба на Министерство на финансите против въззивно решение № 901 от 01.06.2012 г. по т. д. № 3573/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на закона, поради което прави искане за отмяната му. Излага доводи, че доколкото в насрещната касационна жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на въззивното решение, тричленният състав на ВКС е бил длъжен да съобрази указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и служебно да допусне касационно обжалване на решението.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] оспорва основателността на частната жалба и изразява становище за потвърждаване на определението.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 919/2012 г. е образувано пред състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, по касационна жалба на [фирма], с която е обжалвано решение от 01.06.2013 г. по т. д. № 3573/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, в частта за отхвърляне на предявените от дружеството срещу Министерство на финансите осъдителни искове за парични вземания. В срока за отговор на касационната жалба е депозирана касационна жалба от Министерство на финансите срещу осъдителната част на въззивното решение като е посочено, че жалбата се подава на основание чл.287, ал.2 ГПК. В хода на производството е извършено оттегляне на касационната жалба, поради което с определение № 37 от 08.02.2013 г. съставът на ВКС, ТК, Първо отделение, е прекратил производството по нея. Впоследствие е постановено обжалваното с частната жалба определение № 50 от 25.02.2013 г. за прекратяване на производството и по отношение на подадената от Министерство на финансите касационна жалба. За да се произнесе в този смисъл, съставът на Първо отделение е приел, че макар да не е означена като „насрещна”, жалбата на Министерство на финансите има характер на насрещна касационна жалба, щом като е подадена в срока за отговор по чл.287, ал.2 ГПК, и според правилото на чл.287, ал.4 ГПК не може да бъде разглеждана самостоятелно след прекратяване на производството по касационната жалба.
Обжалваното определение е правилно.
Касационната жалба на Министерство на финансите е подадена при предпоставките на чл.287, ал.2 ГПК – в срока за отговор на подадената от [фирма] касационна жалба, с оглед на което законосъобразно първият тричленен състав е преценил, че тя носи белезите на насрещна касационна жалба по смисъла на чл.287, ал.2 ГПК.
Процесуалният закон обуславя разглеждането на насрещната касационна жалба от разглеждането на първоначалната касационна жалба, с която е инициирано касационното производство. Съгласно чл.287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Въведената с чл.287, ал.4 ГПК обусловеност на разглеждането на насрещната жалба от разглеждането на касационната жалба изключва възможността насрещната касационна жалба да бъде предмет на самостоятелно касационно производство извън висящо производство по касационната жалба. Прекратяването на производството по касационната жалба – както поради недопустимост, така и поради отказ или оттегляне на същата, съставлява отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на насрещната касационна жалба и за по-нататъшно развитие на производството по нея. В конкретния случай производството по касационната жалба е прекратено поради оттеглянето й от дружеството – касатор, с което е възникнала процесуална пречка за продължаване на производството по насрещната касационна жалба, предвид забраната на чл.287, ал.4 ГПК за нейното разглеждане. Ето защо, като е счел производството по насрещната касационна жалба за недопустимо и го е прекратил, съставът на Първо отделение е приложил правилно разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК и е постановил законосъобразен съдебен акт.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че независимо от прекратяването на производството по касационната жалба, насрещната касационна жалба е подлежала на самостоятелно разглеждане заради релевираните в нея оплаквания за процесуална недопустимост на въззивното решение и указаното в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължение на касационната инстанция да следи служебно за допустимостта на обжалваните пред нея въззивни решения. В качеството си на касационна инстанция Върховният касационен съд проверява допустимостта на въззивното решение само тогава, когато е сезиран надлежно с допустима и подлежаща на разглеждане касационна жалба. При наличие на предпоставките на чл.287, ал.4 ГПК Върховният касационен съд изобщо не е бил оправомощен да проверява допустимостта на въззивното решение в обжалваната с насрещната касационна жалба част по реда на чл.288 ГПК, респ. чл.290 ГПК. Ако е считал решението за недопустимо, частният жалбоподател е разполагал с правото да подаде касационна жалба в срока по чл.283 ГПК, за да бъде осъществен касационен контрол върху допустимостта на решението. Правото на обжалване не е упражнено, а с възникване на отрицателните предпоставки на чл.287, ал.4 ГПК е преклудирана възможността допустимостта на решението да се проверява по повод на насрещната касационна жалба.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 919/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 25.02.2013 г., постановено по т. д. № 919/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :