3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София,24.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 358/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. Д. от [населено място] срещу разпореждане № 2500 от 24.11.2014 г., постановено по в. т. д. № 297/2005 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото разпореждане е оставена без разглеждане молбата на И. К. Д. за обезсилване на изпълнителен лист от 26.07.2005 г., издаден от Варненски апелативен съд на основание решение № 123 от 05.07.2006 г. по в. т. д. № 297/2005 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като се прави искане за отмяната му и за обезсилване на изпълнителния лист от 26.07.2005 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата на И. К. Д. за обезсилване на изпълнителен лист от 26.07.2005 г., издаден на основание въззивно решение № 123 от 05.07.2006 г. по в. т. д. № 297/2005 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение по т. д. № 17/2003 г. на Добрички окръжен съд в частта за осъждането на И. К. Д. да заплати на [фирма] сумата 99 009.85 лв., Варненски апелативен съд е приел, че не съществува процесуален ред за защита на молителя чрез обезсилване на издадения срещу него изпълнителен лист. След преценка на данните по делото съдът е направил извод, че не е налице двойно осъждане на молителя за сумата 99 009.85 лв., релевирано като основание за обезсилване на изпълнителния лист. Изложени са съображения, че приложеният към делото изпълнителен лист от 16.09.2008 г. за сумата 99 009.85 лв. не съставлява втори изпълнителен титул срещу И. Д. за една и съща сума, тъй като е издаден срещу друг длъжник – Е. Д. Д., а вписването на И. Д. е направено единствено с цел да се уточни, че Е. Д. се осъжда да заплати на [фирма] посочената сума, която дължи солидарно с другия длъжник И. Д..
Разпореждането е правилно.
Изпълнителният лист от 26.07.2005 г. е издаден по разпореждане на Варненски апелативен съд на основание въззивно решение № 123/06.07.2006 г. по в. т. д. № 297/2005 г., с което е потвърдено решение по т. д. № 17/2003 г. на Добрички окръжен съд в частта за осъждането на И. К. Д. да заплати на [фирма] сумата 99 009.85 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнен договор. В посочената част въззивното решение е влязло в сила.
На 16.09.2008 г., по разпореждане на Добрички окръжен съд, е издаден втори изпълнителен лист на основание решение № 123 от 03.07.2008 г. по в. т. д. № 39/2008 г. на Варненски апелативен съд, постановено в производство за ново разглеждане на делото след частична отмяна на решението по в. т. д. № 297/2005 г. на Варненски апелативен съд с решение по т. д. № 1110/2006 г. на ВКС, ІІ т. о. В изпълнителния лист е възпроизведен диспозитива на новото въззивно решение, с който е осъдена Е. Д. Д. да заплати на [фирма] сумата 99 009.85 лв. – обезщетение за преки вреди от неизпълнение на договор за строителство от 09.05.2002 г., дължима солидарно със съпруга й И. Д.. Осъждането на Е. Д. като солидарен длъжник е постановено с въззивното решение от 03.07.2008 г., след като при първоначалното разглеждане искът на [фирма] за солидарно осъждане на Е. Д., заедно с И. Д., е бил отхвърлен.
Съпоставянето на съдържанието на двата изпълнителни листа обосновава категоричен извод, че изпълнителният лист от 16.09.2008 г. не съставлява изпълнителен титул срещу И. К. Д. и не дублира изпълнителния лист от 26.07.2005 г. Изпълнителният лист от 16.09.2008 г. е издаден единствено срещу Е. Д. като последица от осъждането й с решението по в. т. д. № 39/2008 г. на Варненски апелативен съд да заплати на [фирма] сумата 99 009.85 лв., дължима солидарно с длъжника И. К. Д., срещу когото е издаден изпълнителният лист от 26.07.2005 г. И. К. Д. фигурира като длъжник за сумата 99 009.85 лв. само в изпълнителния лист от 26.07.2005 г. Съдебното решение, с което И. Д. е осъден да плати сумата 99 009.85 лв. и въз основа на което е издаден изпълнителният лист от 26.07.2005 г., е влязло в сила и няма основание за обезсилване на изпълнителния лист. Не е налице „двойно осъждане” за една и съща сума с изпълнителния лист от 16.09.2008 г., издаден впоследствие срещу другия солидарен длъжник Е. Д. на основание постановено срещу нея осъдително въззивно решение. При тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че няма основание и процесуален ред за обезсилване на изпълнителния лист от 26.07.2005 г., и правилно е оставил молбата за обезсилване на изпълнителния лист без разглеждане.
По изложените съображения обжалваното разпореждане по в. т. д. № 297/2005 г. на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2500 от 24.11.2014 г., постановено по в. т. д. № 297/2005 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :