4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
София,28.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 56/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / [фирма]/ – [населено място], срещу определение № 18093 от 08.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 14811/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е отменено разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено на 02.08.2012 г. по ч. гр. д. № 34700/2012 г. на Софийски районен съд, и вместо него е оставено без уважение искането на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу [фирма] и [фирма] солидарно за сумите 3 567 536.43 евро – просрочена главница по договор за банков кредит № 49 от 07.03.2007 г., допълнително споразумение № 1 от 13.02.2009 г. и допълнително споразумение № 2 от 20.04.2010 г., заедно със законната лихва от 18.07.2012 г. до изплащане на главницата, 445 765.69 евро – договорна лихва за периода 25.08.2010 г. – 17.07.2012 г., 322 277.62 евро – наказателна лихва за периода 25.08.2010 г. – 17.07.2012 г., и 169 593 лв. – деловодни разноски, е обезсилен издаденият в полза на заявителя изпълнителен лист.
В жалбата се поддържа, че въззивното определение е недопустимо, евентуално – неправилно, поради което се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Недопустимостта е аргументирана с оплаквания, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима частна жалба, насочена срещу неподлежащата на обжалване заповед за изпълнение, и е постановил отмяна на заповедта, с което е излязъл извън правомощията и предметната си компетентност в производството по чл.419 ГПК. Като основание за недопустимост на определението е релевирано и обстоятелството, че отмяната на заповедта за изпълнение е постановена по частна жалба само на един от солидарните длъжници – [фирма], без да е подадена частна жалба от другия солидарен длъжник – [фирма]. Неправилността на определението е обоснована с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон при преценката на предпоставките за незабавно изпълнение на отразените в документа по чл.417, т.2 ГПК парични задължения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с вероятната недопустимост на определението и с въпроси, свързани с решаващите изводи на въззивния съд относно удостоверителната сила на документа по чл.417, т.2 ГПК. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в подкрепа на което представя практика на ВКС.
В срока по чл.275, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата [фирма] и [фирма].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Обжалваното определение е постановено от състав на Софийски градски съд по повод на частна жалба, подадена на основание чл.419 ГПК от [фирма] в качеството му на длъжник в заповедното производство по ч. гр. д. № 34700/2012 г. на Софийски районен съд. В частната жалба е посочено, че предмет на обжалване е издаденото от първоинстанционния съд разпореждане от 02.08.2012 г. за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Въззивният съд е разгледал частната жалба и в рамките на правомощията си по чл.419 ГПК, след като е преценил, че не са налице предпоставките на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 ГПК, е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, обезсилил е издаденият въз основа на заповедта по чл.417 ГПК изпълнителен лист и по същество е оставил без уважение искането на заявителя [фирма] за постановяване на незабавно изпълнение на отразените в съдържанието на заповедта парични задължения. Твърдението на частния жалбоподател, че въззивният съд не е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, а самата заповед за изпълнение, не кореспондира с диспозитива на обжалвания съдебен акт, в който е указано изрично и ясно, че съдът „отменя разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено на 02.08.2012 г. по ч. гр. д. № 34700/2012 г. на СРС, 35 състав”. Определението по чл.419 ГПК, с което въззивният съд се произнася по частна жалба на длъжника срещу разпореждане за незабавно изпълнение, не попада сред подлежащите на касационен контрол въззивни актове по чл.274, ал.3 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство /за разлика от хипотезата на отмяна на заповедта за изпълнение, разгледана в представените от частния жалбоподател определения по ч. т. д. № 837/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., ч. т. д. № 746/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., ч. т. д. № 690/2009 г. на ВКС, І т. о., и др./ и не разрешава материалноправен спор за съществуване на паричното вземане, предмет на заповедното производство. Правните последици на определението по чл.419 ГПК са относими единствено към изпълнението на вземането, поради което с постановяването му то придобива окончателен характер и не може да бъде обект на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК от страна на Върховния касационен съд. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. определение № 1/04.01.2011 г. по ч. т. д. № 925/2010 г. на І т. о., определение № 8/05.01.2011 г. по ч. т. д. № 788/2010 г. на ІІ т. о., определение № 8/09.01.2013 г. по ч. т. д. № 922/2012 г. на ІІ т. о., определение № 11/07.01.2013 г. по ч. т. д. № 593/2012 г. на І т. о, определение № 13/07.01.2012 г. по ч. т. д. № 610/2012 г. на І т. о., определение № 17/12.01.2011 г. по ч. т. д. № 695/2010 г. на І т. о. и др.
Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане.
Предвид обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на влязъл в сила и неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 18093 от 08.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 14811/2012 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :