4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
София, 10.12. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 882/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. П. от [населено място] срещу определение № 209 от 01.10.2012 г., постановено по т. д. № 623/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. П. срещу решение № 406 от 12.03.2012 г. по в. гр. д. № 224/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, прекратено е производството по делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК са присъдени разноски на ответника по жалбата [фирма] в размер на 780 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав, че въззивното решение е постановено по търговско дело. Навежда аргументи, че след като едната от страните в спорното правоотношение няма качеството „търговец” и в хода на производството пред инстанциите по същество спорът е разглеждано по общия исков ред, няма основание за определяне на делото като търговско. В частната жалба са изложени и оплаквания за неправилно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба и възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на присъденото възнаграждение. Направено е и искане за сезиране на Председателя на ВКС с предложение за иницииране на производство за постановяване на тълкувателно решение по въпроса : „Дали са търговски дела и попадат ли в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК казусите, при които само една от страните е търговец /едноличен търговец или юридическо лице/”.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба и заявените с нея искания като неоснователни по съображения в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане касационната жалба на Т. П. срещу решението по в. гр. д. № 224/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и да прекрати образуваното по нея производство, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Необжалваемостта на въззивния акт е обоснована с търговския характер на делото, образувано по иск за заплащане на дължима цена на доставени и монтирани отоплителна инсталация със слънчеви колектори и отоплителна инстаналация на газ пропан – бутан /търговска сделка по смисъла на чл.287 ТЗ/, и с цената на иска – 9 095.51 лв., ненадвишаваща въведения с чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационен контрол по търговски дела – 10 000 лв. Като последица от прекратяването на делото тричленният състав е присъдил на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски на ответника по жалбата [фирма] в размер на сумата 780 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., изменението е в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., и по аргумент от § 25 ПЗР на ЗИДГПК се прилага по отношение на всички дела, които към посочената дата не са били висящи пред Върховния касационен съд.
Обжалваното пред първия тричленен състав въззивно решение е постановено при действието на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което допустимостта на касационното му обжалване е подчинена на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010 г. Законосъобразен е изводът в определението, че решението е постановено по търговско дело и че с оглед цената на предявения иск, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, решението не подлежи на касационен контрол. Търговският характер на конкретното дело е обусловен от предмета на спора – вземане, произтичащо от договор за доставка и монтаж на отоплителни инсталации. Данните по делото сочат, че договорът е сключен от ответника [фирма] във връзка с предмета на извършваната от него търговска дейност, което е достатъчно за квалифицирането му като търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. Предметът на спора предопределя и търговския характер на делото, в рамките на което спорът е разгледан и разрешен. Тезата на частния жалбоподател, че делото не може да се определи като търговско, след като едната страна по договора не е търговец, е правно неиздържана и противоречи на изричната разпоредба на чл.287 ТЗ, според която разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона. В съдебната практика няма спорове по приложението на чл.287 ТЗ, с оглед на което искането на жалбоподателя за отправяне на предложение за приемане на тълкувателно решение по въпроса дали ограничението на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК важи за „казуси, при които само една от страните в спора е търговец” е абсолютно неоснователно. Ирелевантно е обстоятелството, че в хода на производството пред инстанциите по същество делото е обозначено и разглеждано като „гражданско”. Определящи за квалифицирането на едно дело като гражданско или като търговско са неговите страни и предмет, а не процесуалният ред, по който е разглеждано. След като в случая предметът на спора има търговски характер и цената на предявения иск е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, правилно първият тричленен състав е оставил касационната жалба без разглеждане като процесуално недопустима, позовавайки се на чл.280, ал.2 ГПК. Изключването на въззивните решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лв. от обхвата на касационния контрол е въпрос на законодателно разрешение и е безпредметно да се обсъждат съжденията на частния жалбоподател за неравноправно третиране на гражданите и на търговците като страни в исковия граждански процес.
Основателно е оплакването на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение в частта за разноските. От приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатското възнаграждение в размер на 780 лв. е уговорено и заплатено от ответника по жалбата [фирма] за изготвяне на становище по касационната жалба и за процесуално представителство пред Върховния касационен съд. Производството по чл.288 ГПК е приключило с оставяне на касационната жалба без разглеждане, поради което не е съществувало основание за присъждане на пълния размер на възнаграждението, а същото е следвало да бъде редуцирано с ? до размер на сумата 390 лв. Възражението на частния жалбоподател, че ответникът изобщо няма право на възнаграждение, е неоснователно и не намира опора в разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Неоснователно е и възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение, тъй като неговият размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляването му.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати разноски на ответника по касационната жалба за разликата над сумата 390 лв. до сумата 780 лв., и потвърдено в частта, с която са присъдени разноски до размер на сумата 390 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 01.10.2012 г., постановено по т. д. № 623/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. К. П. срещу решение № 406 от 12.03.2012 г. по в. гр. д. № 224/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски по чл.78, ал.4 ГПК на ответника по жалбата [фирма] до размер на сумата 390 лв.
ОТМЕНЯ определение № 209 от 01.10.2012 г., постановено по т. д. № 623/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която Т. К. П. е осъден да заплати на [фирма] разноски по чл.78, ал.4 ГПК за разликата над сумата 390 лв. до сумата 780 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :