3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 21.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3356/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. В. Д. от [населено място] срещу определение № 592 от 19.09.2014 г., постановено по ч. т. д. № 2502/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Ц. В. Д. срещу определение № 1162 от 17.06.2014 г. по ч. гр. д. № 695/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на определение № 470 от 29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 72/2014 г. на Хасковски окръжен съд е отменено допуснато обезпечение на бъдещи искове на Ц. Д. срещу С. А. Б..
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че в резултат на неправилна преценка на предпоставките, при които въззивният съд е отменил обезпечението, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е направил незаконосъобразен извод за необжалваемост на въззивното определение. Позовава се на практика в определение № 134 от 14.03.2014 г. по ч. гр. д. № 659/2014 г. на ВКС, І г. о., като твърди, че в задължителната си практика Върховният касационен съд е признал допустимостта да се обжалва с частна касацинна жалба определението на въззивния съд за отмяна на обезпечение на основанието по чл.390, ал.3, изр.2 ГПК.
Ответникът С. А. Б. със съдебен адрес в [населено място] не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по ч. т. д. № 2502/2014 г. е образувано пред ВКС, Търговска колегия, по частна касационна жалба на Ц. В. Д. срещу определение № 1162 от 17.06.2014 г. по ч. гр. д. № 695/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което по реда на инстанционния контрол е отменено допуснато с определение от 30.01.2014 г. по ч. гр. д. № 72/2014 г. на Хасковски окръжен съд обезпечение на бъдещи осъдителни искове за парични вземания в полза на Ц. В. Д. против С. А. Б.. Въззивният съд е отменил обезпечението на основание чл.390, ал.3, изр.2 ГПК, след като е констатирал, че бъдещият иск не е предявен в определения за целта срок.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради необжалваемост на определението за отмяна на обезпечение. Изложил е съображения, че след като е постановено в обезпечително производство, но не при условията на чл.396, ал.2 ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС намира, че определението за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане е правилно.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Постановените в обезпечителното производство определения на въззивните съдилища не попадат в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Те не преграждат развитието на исковото производство, във връзка с което е поискано допускането на обезпечение, и не разрешават по същество въпроси от значение за спорното материално право, предмет на делото. Поради това касационното им обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК е процесуално недопустимо. В тази насока са и задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2010 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че обезпечителното производство е двуинстанционно и постановените от въззивните съдилища, в това им качество, определения по обезпечение на иск не подлежат на касационно обжалване. Законодателят е предвидил касационен контрол само за случаите на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК – когато след отмяна на определение на първоинстанционен съд за отказ да се допусне обезпечение въззивният съд допуска поисканото обезпечение. Процесната хипотеза не е такава, както е констатирал и първият състав на ВКС, Търговска колегия, което означава, че изключението на чл.396, ал.3, изр.2 ГПК е неприложимо към обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение. След като законодателят е ограничил касационния контрол в обезпечителното производство до определенията по чл.396, ал.3, изр.2 ГПК, не съществува законово основание за разпростиране на същия по отношение на други постановени в обезпечителното производство определения, в т. ч. и върху определенията, с които въззивните съдилища се произнасят по частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища за отмяна на допуснато обезпечение – независимо дали на основанието по чл.390, ал.3, изр.2 ГПК или на тези по чл.402, ал.2 ГПК.
Като е достигнал до извод, че определението, с което в качеството си на въззивна инстанция Пловдивски апелативен съд е отменил допуснатото от Хасковски окръжен съд обезпечение на иск на основание чл.390, ал.3, изр.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приложил правилно процесуалния закон.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че задължителната практика на ВКС признава процесуалната допустимост да се обжалват определенията на въззивните съдилища по отмяна на обезпечение на основанието по чл.390, ал.3, изр.1 ГПК. Представеното с частната жалба определение № 134/14.03.2014 г. по ч. гр. д. № 659/2014 г. на ВКС, І г. о., е постановено по повод на частна касационна жалба срещу определение за отмяна на обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Частната касационна жалба е счетена за процесуално допустима поради наличие на изрична законова разпоредба – чл.23, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, предвиждаща, че определенията за обезпечаване на искове по този специален закон подлежат на въззивно и на касационно обжалване. В Гражданския процесуален кодекс липсва аналогична разпоредба, уреждаща възможност за обжалване на въззивните определения по отмяна на обезпечение на основанието по чл.390, ал.3, изр.1 ГПК, което прави неприложима практиката в цитираното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 592 от 19.09.2014 г., постановено по ч. т. д. № 2502/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :