3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София,22.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 568/2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. А. от [населено място] срещу определение № 1792 от 07.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 440/2012 г. на Русенски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от К. А. частна жалба вх. № 15826/12.03.2012 г. срещу определение от 28.02.2012 г. по ч. гр. д. № 11971/2010 г. на Русенски районен съд в частта, с която съдът не е прекратил производството по делото, и е потвърдено същото определение в частта, с която е отхвърлена молбата на К. А. за присъждане на разноски за заповедното производство в размер на сумата 500 лв.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за неговата неправилност. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са обосновани основания за допускане на определението до касационен контрол.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
В частта, с която е обжалвано определението на Русенски окръжен съд в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу определението по ч. гр. д. № 11971/2010 г. на Русенски районен съд, жалбата има характер на частна жалба по смисъла на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.
В частта, с която е обжалвано определението на Русенски окръжен съд за потвърждаване на определението по ч. гр. д. № 11971/2010 г. на Русенски районен съд в частта за разноските, жалбата представлява частна касационна жалба по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Поради обстоятелството, че въззивното определение е постановено по частно търговско дело с предмет парично вземане по договор за банков кредит с размер 7 878.62 лв., същото не подлежи на касационен контрол по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.10.2012 г./ и в тази й част жалбата следва да се остави без разглеждане.
За да остави без разглеждане частната жалба на К. А., съставът на Русенски окръжен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на предмет на обжалване. Този извод е подкрепен със съображения, че в определението от 28.02.2012 г. на Русенски районен съд няма произнасяне по искане за прекратяване на заповедното производство по ч. гр. д. № 11971/2010 г. и е недопустимо да се обжалва непостановен съдебен акт.
Определението е правилно.
С молба вх. № 7292/02.02.2012 г. К. А. е сезирала Русенски районен съд с искане за обезсилване на издадените в производството по ч. гр. д. № 11971/2010 г. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист поради настъпване на предпоставките по чл.422, ал.3 ГПК и за присъждане на разноски за заповедното производство. Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените искания с определение от 28.02.2012 г., с което е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и е отхвърлил молбата за присъждане на разноски. До постановяване на определението Русенски районен съд не е бил сезиран с искане за прекратяване на заповедното производство, поради което определението не съдържа произнасяне в този смисъл.
Обжалването с частна жалба е предвидено в процесуалния закон като средство за защита срещу определенията на съда, които отговарят на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. В конкретния случай частната жалбоподателка е сезирала въззивния съд с частна жалба срещу определение за отказ да се прекрати висящото пред първата инстанция заповедно производство, без по делото да е постановен съдебен акт с подобно съдържание. При отсъствие на постановено определение правилно въззивният съд е приел, че частната жалба е лишена от предмет, поради което определението за оставянето й без разглеждане следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1792 от 07.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 440/2012 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от К. А. частна жалба вх. № 15826/12.03.2012 г. срещу определение от 28.02.2012 г. по ч. гр. д. № 11971/2010 г. на Русенски районен съд в частта, с която съдът не е прекратил производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. И. А. от [населено място] срещу определение № 1792 от 07.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 440/2012 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 28.02.2012 г. по ч. гр. д. № 11971/2010 г. на Русенски районен съд в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването само в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :