3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 11.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ :
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. N 819/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Д. от гр. Б. срещу определение № 1119 от 19.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1063/2010 г. на Б.ки окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 20.04.2010 г. по ч. гр. д. № 1052/2010 г. на Б.ки районен съд. С първоинстанционното определение е оставено без разглеждане възражение /жалба/ на А. Д. в качеството му на длъжник по изп. дело № 20092120400173 по описа на Д. при Б.ки районен съд, с което е оспорена дължимостта на присъдени с изпълнителен лист от 25.01.2005 г. по ч. гр. д. № 292/2005 г. суми, предмет на принудително изпълнение, и е поискано спиране на изпълнението, като е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на закона въззивният съд е квалифицирал подадената жалба като възражение по чл.250 от ГПК /отм./ и я е приел за процесуално недопустима. Твърди, че жалбата е насочена срещу изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, и преценката за допустимостта й следва да се извърши съобразно разпоредбата на чл.407, ал.1 от ГПК.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със Закона за нормативните актове и съдебната практика, изразена в решение № 10092/12.11.2003 г. по адм. д. № 5278/2002 г. на В. и решение № 6880/02.07.2007 г. по адм. д. № 10967/2006 г. на В., по значимия за делото процесуалноправен въпрос относно приложимия срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Ответникът „Т. Б.” Е. – гр. Б. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и моли същата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, алтернативно – без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд с преграждащ характер спрямо развитието на делото, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима по изрично разпореждане на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жаба на А. П. Д., с която е оспорено задължение за плащане на парични суми в полза на „Т. Б.” Е., за принудителното събиране на които е издаден изпълнителен лист от 25.01.2005 г. по ч. гр. д. № 292/2005 г. и е образувано изп. дело № 20092120400173 по описа на Д. при Б.ки районен съд. В жалбата са заявени искания за отмяна и обезсилване на изпълнителния лист и за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, а с молба от 05.06.2009 г. жалбоподателят е уточнил, че иска спиране на изпълнението по реда на чл.250 от ГПК /отм./ поради недължимост на вземането по изпълнителния лист.
С определение от 20.04.2010 г. Б.ки районен съд е оставил жалбата без раглеждане по съображения, че същата има характер на възражение по чл.250, ал.1 от ГПК /отм./ и е депозирана извън преклузивния срок по чл.250, ал.3 от ГПК /отм./, приложим към спорното правоотношение на основание § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Определението е потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение по ч. гр. д. № 1063/2010 г. на Б.ки окръжен съд, с което въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за пропускане на срока за възражение по чл.250, ал.3 от ГПК /отм./, броен от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Във връзка с поддържания от частния жалбоподател довод, че с жалбата – възражение е обжалвано разпореждането за издаване на изпълнителен лист, е отбелязано, че 7-дневният срок по чл.244 от ГПК /отм./ за атакуване на това разпореждане е започнал да тече с извършеното за пръв път на 01.07.2005 г. връчване на призовка за доброволно изпълнение и е изтекъл значително време преди подаване на жалбата.
Предвид мотивите към въззивното определение, съдържащи произнасяне и относно приложимия процесуален срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист от 25.01.2005 г., поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на делото и отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационно обжалване.
Не е налице допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, с която частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване. Несъответствието на даденото от въззивния съд разрешение на значимия за делото правен въпрос със Закона за нормативните актове, на което се позовава жалбоподателят, е релевантно за правилността на атакувания съдебен акт, но не може да бъде подведено под съдържанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Противоречието с цитираните решения на Върховен административен съд също е извън обхвата на соченото основание, тъй като съгласно указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практиката на административните съдилища не се включва в понятието „съдебна практика” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 1063/2010 г. на Б.ки окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1119 от 19.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1063/2010 г. на Б.ки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :