3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
С.,02.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 378/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. П. Б. от [населено място] срещу определение № 50 от 09.03.2012 г., постановено по т. д. № 13/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение № 174 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 306/2011 г. на Сливенски окръжен съд и са присъдени разноски на насрещната страна [фирма] в размер на 250 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради незаконосъобразност на извода, че обжалваното решение е постановено по търговско дело и с оглед цената на предявения иск не подлежи на касационен контрол. Релевира и доводи за нарушение на закона при произнасянето по искането на ответната страна за разноски.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място], обл. П., оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 02.05.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане подадената от Б. П. Б. касационна жалба срещу решението по гр. д. № 306/2011 г. на Сливенски окръжен съд, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/2.12.2010 г./. Недопустимостта е аргументирана с търговския характер на делото, в рамките на което е разгледан осъдителен иск за връщане на сумата 5 500 лв., получена без основание от ответника – касатор в качеството му на управител на ищцовото дружество от касата на дружеството, и с цената на заявения като частичен иск, ненадхвърляща установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела – 10 000 лв. С оглед изхода на касационното производство са присъдени разноски на ответника по касация [фирма] в размер сумата 250 лв., съответстваща на изплатеното по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, изменението на чл.280, ал.2 ГПК влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., и по аргумент от § 25 ПЗР на ЗИДГПК намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.
Законосъобразен е изводът на първия тричленен състав, че обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по търговско, а не по гражданско дело. Предявеният по делото иск е насочен към разрешаване на спорно правоотношение, възникнало от действия на ответника, извършени в качеството му на управител на търговското дружество – ищец. Правоотношенията между търговското дружество и неговия управител се уреждат от разпоредбите на търговското право, което предопределя и търговския характер на поставения за разглеждане правен спор. Възприетата от въззивния съд правна квалификация на иска – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, не изключва квалифицирането на делото като търговско, след като претенцията за връщане на сумата 5 500 лв. е обоснована с отсъствието на основание за получаването й от ответника в качеството му на управител на дружеството. Искът е заявен като частичен за сумата 5 500 лв., поради което правилно е преценено, че след като неговата цена не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела, постановеното от Сливенски окръжен съд въззивно решение е изключено от обхвата на касационния контрол.
Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на ответника по касация за разликата над сумата 125 лв. до сумата 250 лв. Принципно правилно е становището на първия тричленен състав, че ответникът по касация има право на разноски за касационното производство, независимо от факта, че касационната жалба е оставена без разглеждане. Извършването на разноски във формата на адвокатско възнаграждение е последица от неточните указания на въззивния съд за обжалваемост на въззивното решение. По повод на тези указания касаторът е подал касационна жалба, а ответникът по касация е упражнил правото си на защита, подавайки отговор по чл.287 ГПК. Доколкото обаче касационното производство е приключило преди да се стигне до разглеждане на релевираните в отговора на жалбата доводи за отсъствие на основанията по чл.280, ал.1 – т.3 ГПК, ответникът по касация има право само на половината от платеното адвокатско възнаграждение, поради което присъденото от първия тричленен състав възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на сумата 125 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 09.03.2012 г., постановено по т. д. № 13/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Б. П. Б. касационна жалба срещу въззивно решение № 174 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 306/2011 г. на Сливенски окръжен съд, както и в частта, с която са присъдени разноски за касационното производство в полза на [фирма] до размер на сумата 125 лв.
ОТМЕНЯ определение № 50 от 09.03.2012 г., постановено по т. д. № 13/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта, с която Б. П. Б. е осъден да заплати на [фирма] разноски за касационното производство за разликата над сумата 125 лв. до сумата 250 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :